- Историята на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен – каквато я е видял най-дългогодишният й директор, художникът Тодор Терзиев. Тази година се навършват 40 години от създаването й
Автор: Тодор ТЕРЗИЕВ
Ще се опитам да разкажа историята на едно от най-добрите училища в страната – Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен – такава, каквато я видях, преживях и осъзнах.
И така, всичко започна през далечната 1981 година, когато, по незнайни за мен причини, художествената гимназия в Котел трябваше да се премести в Ямбол. Политиката на тогавашния министър на културата Людмила Живкова беше Ямбол да се превърне в център на приложните изкуства. След нейната неочаквана кончина, нещата се промениха светкавично. Новият министър на културата Георги Йорданов, по понятни причини, се разпореди гимназията да бъде в Сливен. За директор на новосъздаденото училище беше назначен колегата Марин Подмолов. На гимназията „временно“ бе предоставена бившата сграда на Френската гимназия в кв. „Ново село“. Основните специалности, изучавани тогава, бяха наследени от Котел – Художествена тъкан и Дърворезба. Главната задача на тогавашното ръководство бе да направи нов екип от преподаватели и най-вече по специалните предмети – художници, които преди всичко са обаятелни и впечатляващи със своите творчески изяви. В това си начинание Подмолов имаше силната подкрепа на общината. Бяха осигурени ведомствени апартаменти, завършени бяха и нови ателиета за художници, така че всички предпоставки бяха налице. В първите години обаче опитите не бяха резултатни – следваха покани и раздели.

Сн.: Петима големи художници и обичани преподаватели: Георги Янакиев, Петър Кайраков, Стефан Кънев, Йордан Парушев и Тодор Терзиев
За щастие се случи така, че по едно и също време в Сливен се събрахме доста млади и амбициозни художници, които се превърнаха в гръбнака на бъдещия легендарен екип на художествената гимназия – Стефан Кънев, Данелина Косева, Галина Докова, Елена Терзиева, Йордан Парушев, Кунчо Кунчев, Елена Китова, както и по-възрастните колеги Велин Динев и Георги Янакиев. Бяха прекрасни години на себеутвърждаване в изкуството и в училището. Въпреки годините на тоталитаризъм, обстановката в гимназията беше много артистична, отношенията учител – ученик бяха приятелски и нямаха нищо общо с порядките в другите училища. Идеологията тогава беше насочена към толериране на хората на изкуството от държавата и професията на художника беше много престижна и доходоносна, така че нямахме никакъв проблем с кандидатите за гимназията. Скоро прехвърлях стари стативи, на които видях отбелязан с флумастер номер 168, което ме ориентира за броя на кандидатстващите в онези години.
С най-голямо уважение и респект ще ви представя някои от основните преподаватели по общообразователните предмети като Радост Пехливанова, Лилия Екювска, Анка Добрева, Щилияна Драгнева, Маргарита Илиева, Шени Николова, Жана Добрева, Мая Игнатова, Радостин Добрев, Иван Добрев.
Все още съжалявам за специалността Дърворезба, която през 1986 г. беше прехвърлена в Трявна, заради принципа, че всяко училище трябва да развива уникални за страната специалности, които не се дублират никъде. Така училището остана само с един главен специален предмет – Художествена тъкан.
В онези години, когато имаше повече респект към училището и морал в семейството, учениците бяха много мотивирани и желаеха да вземат максималното от нас. За това допринасяше и малката разлика в годините – просто бяхме приятели. В работата ни много помагаше фактът, че повечето бяхме завършили художествени гимназии, прилагахме натрупания опит и непрекъснато съпоставяхме резултатите. Артистичният дух от Академията и художествената гимназия се пренесе и в нашето училище, с впечатляващите и до ден днешен коледни карнавали – едни от най-любимите събития в училищния живот, както и пролетните и есенни практики, в които учениците свободно разгръщат своя талант.
Съжалявам, че не можахме да накараме нашите възпитаници да се слеят с града, да рисуват по улиците, пазара, гарите и по тази причина години по-късно след откриването на гимназията имаше хора, които не знаеха за съществуването й. В края на 80-те бяха създадени и първите международни контакти с Лвов и Атина.
По предложение на Марин Подмолов, през 1990 г. в гимназията беше открита за пръв път в страната специалността Рекламна графика, а за преподавател беше поканен г-н Ташко Попов.
С демократичните промени се появиха някои съвременни тенденции в изкуството, които дотогава меко казано не бяха толерирани. Под ръководството на новопостъпилия преподавател Недко Буцев, в града се осъществиха няколко впечатляващи пърформанса – „Най-голямата графика“, отпечатването на която се осъществи на градския площад с истински валяк /1990/, а по-късно, през 1992 г. – проектът „Добре дошъл, Арнолд“ в градската градина. В кррая на учебната 1990-1991 г. Марин Подмолов обяви решението си да напусне гимназията. С това завърши и
Първият десетгодишен период от историята й.
Всички колеги издигнаха единодушно моята кандидатура за директор, сломявайки по този начин съпротивата ми и през лятото на 1991 г., след конкурс в Министерството на културата, бях одобрен за този пост. Успокоението за мен беше мандатът за 3 години, който прерасна в цели 20, но да не бързам.
Структурното укрепване на училището беше вече налице. Пред нас предстоеше да се утвърдим и добием популярност не само в страната, но и в чужбина, така че да се заговори за гимназията. Освен изложбите в Сливен, поставихме си задача да представяме училището всяка година в поне два български града. Това не беше никак лесна задача, защото се оказа, че не разполагаме с почти никакви работи на ученици. Наложи се да проведем непопулярна, но справедлив мярка – всички дипломни работи да остават като собственост на гимназията. Само за няколко години събрахме една прилична колекция, която ни позволи да реализираме намеренията си. Равносметката за периода 1991-2011 е около 60 изложби в страната и 20 международни участия в изложби и пленери – в Гърция, Япония, Турция, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Норвегия, Словакия. Най-впечатляващи бяха трите изложби, които организирахме и осъществихме в галерията на ул. „Шипка“ 6 в София. Те накараха художествените среди и критиката да заговорят с респект и уважение за гимназията, като даже в някои издания се появиха заглавия – „Малката художествена академия“. Училището е наградено с грамота от Министерство на културата за особен принос в развитието на българската култура и образование.

Сн.: Преподавателският колектив на сливенската художествена гимназия – на юбилейната изложба на „Шипка“ 6 в София
Продължихме водената политика за преподаватели да се канят само изтъкнати художници – Михаил Николов, Стефка Кунчева, Петър Кайраков, които окончателно оформиха екипа.
С всяка изминала година, сградата, в която бяхме настанени, се оказваше все по-неподходяща. Със символично отопление с нафтови печки, външна тоалетна и все по-нестигащи ателиета. Максимата „няма нищо по-постоянно от временното“ започна натрапчиво да ни преследва – трябваше незабавно да се вземат радикални мерки. Необходима беше нова сграда на гимназията.
През 1992 г., при посещението на министър Елка Константинова в Сливен, със зам.-кмета по културата Георги Далакчиев, поставихме въпроса за реконструиране на отдавна изоставената сграда на бившето сиропиталище. След положителния отговор, беше положено началото на решаването на проблема с материалната база, но и началото на
17-годишно ходене по мъките.
През тези години вложиха труд и усилия общината и много институции, но и дълги години обектът стоеше без финансиране. Ситуацията беше патова – очакваме завършване на новата сграда, а старата се руши. С помощта на общината и със собствени средства, успяхме да ремонтираме покрива и фасадата на старата сграда. Построихме нова вътрешна тоалетна, багрилно помещение, оборудвахме ателие за ситопечат и компютърна зала.
През 1998 г., по молба на министър Емма Москова, принадлежността на сградата беше преактувана като собственост на министерството на културата, с цел по-бързото завършване на обекта. Преведени бяха 30 000 лева за медна ламарина за покрива, която по-късно мистериозно изчезна от складовете на общината. Кандидатствахме два пъти по проекта „Красива България“, при първия от които активно участва новосъздаденото училищно настоятелство. Получихме подкрепа от министерството на културата, благодарение на която завършихме покрива и фасадата, електрическата и ВиК-инсталации на новата училищна сграда.
Сн.: Изпращане на Випуск 2005-та
Сега, когато правя груба сметка, излиза, че през всичките тези 17 години министерството на културата е инвестирало 480 000 лева, а реално получи като собственост имот и сграда за 10 милиона лева. Каква несправедливост! За някои софийски училища министерството на културата отдели за няколко години целия си бюджет за капитално строителство, а ние толкова години се мъчихме.
Често си мисля за онези първи десет безметежни години, когато държавата субсидираше всичко, когато в края на всяка година се чудихме за какво да изхарчим в рамките на един ден остатъците от няколко хиляди лева. Спомням си и раздутия щат от близо 30 души, които впоследствие за съжаление трябваше да намаля наполовина.
След демократичните промени, в условията на пазарна икономика, нещата бяха поставени по коренно различен начин. Най-срещаните думи, които и до ден днешен се спрягат в пространството, са: няма средства, икономии, преструктуриране, съкращение.
В началото на 90-те години, комисия от Европейския съюз, изследвайки културните процеси в България, се произнесе, че едно от най-добрите неща, създадени през годините на тоталитаризма, са училищата по изкуствата. Това ни подейства успокоително, но уви. Не спряха опитите на различни правителства да оспорват съществуването ни, да заплашват с обединения или закриване. От друга страна, министерството на образованието не престана да храни амбиции към нас, което накара нашето министерство да направи много отстъпки, съобразявайки учебните програми с общообразователните, намалени бяха и часовете по специалните предмети.
Въпреки всичко, нивото в гимназията продължаваше да бъде изключително високо. В училището цареше истински възрожденски дух и творческа атмосфера.
По мое предложение и с подкрепата на Сливенската митрополия, през 1996 г. открихме нова уникална за страната специалност Иконопис, а за преподавател беше поканен художникът Александър Дойчинов.
Трите специалности заработиха в пълен синхрон, доказвайки своята перспективност и възможности за реализация. Появиха се и много обществени и частни поръчки. Специалност Иконопис реализира отначало докрай уникален иконостас в църквата „Света Троица Новозаветна“ в кв. Речица. Много са плакатите на театрална и социална тематика, които проектираха нашите ученици. Текстилните им пана красят обществени и частни интериори. Статистиката, която водим, сочи, че завършилите ученици се реализират на 90 процента. Според мен, няма друга художествена гимназия, която да има такъв принос с кадри за висшето образование – трима асистенти в Националната художествена академия в София и двама във Великотърновския университет.
Колоритен момент в живота на училището беше пристигането на японските доброволци Масахито Сакакура и Томоко Куниши, които имаха голям принос в обучението на учениците в областта на компютърната графика. С цел осигуряване на допълнителни средства, разнообразяване и обогатяване на учебния процес, както и осъществяване на международни контакти, насочихме усилията си към кандидатстване по проекти. Бяхме одобрени и реализирахме проектите „Мода – извънкласни форми“ и „Учене през целия живот – Коменски“ със Словакия.
Всички тези успехи на гимназията не останаха незабелязани и през 2006 година бяхме удостоени със Статут на Национална художествена гимназия.
За съжаление, през последните години отново в обществото се възвърна старата максима „Музикант и художник къща не хранят“. Поради демографската криза намаляха и кандидатите в училищата по изкуствата. В стремежа си да запази повечето гимназии, министерството на културата наруши стария принцип за уникалност на специалностите, изучавани във всяко отделно училище и разреши на други училища също да изучават Рекламна графика и Иконопис. Това още веднъж показа колко перспективни и актуални са те. В градовете Варна и Русе, от които винаги сме имали ученици, министерството на културата разреши към музикалните училища там да открият паралелки по рисуване, което беше допълнителен удар към нас.
Изминалите 20 години бяха години на непрестанна битка и самодоказване.
През 2009 г. дойде дългоочакваният и щастлив миг – откриването на
новата сграда на гимназията.
Това се случи благодарение на разговори с депутата от Сливен Иван Славов, който издейства финансиране от държавния излишък на стойност 800 000 лева, необходими за окончателното завършване на обекта. В София, по предложение на министър Вежди Рашидов, беше проведен благотворителен търг на картини за оборудването на нова компютърна зала в гимназията.
Въпреки, че собствеността на сградата не е общинска, благодарение на общината, разполагаме с проект за цялостно оформление на дворното пространство, чието реализиране предстои. Имаме идея за изграждане на параклис в гимназията, на името на покровителя на художниците Свети Пимен Зографски, за което получих благословия от монасите в Зографския манастир.
Най-важната задача, която предстои, е построяване на общежитие, така необходимо за учениците от другите градове. Имаме идея да адаптираме и съществуващата сграда в двора на гимназията за галерия, в която ще могат да излагат свои работи не само нашите ученици, но и всички професионални художници.
В началото на 2011 година доброволно се оттеглих от 20-годишния си пост на директор и заявявам това, за да опровергая всички спекулации по този въпрос. След конкурс в министерството на културата, за директор беше назначена Пенка Кушкиева – възпитаничка на гимназията. Вярваме, че идеите ни ще бъдат осъществени и доразвити, и ще бъде запазено най-ценното – духът на гимназията.
Тодор ТЕРЗИЕВ
В. „Сливен“, бр.14 от 22.09.2011 г.
Б.Р.: След Пенка Кушкиева, директор на Националната художествена гимназия в Сливен стана художникът Александър Дойчинов, който заема този пост и до днес. Сега мечтите на Тодор Терзиев са почти изпълнени – дворното пространство на училището беше артистично облагородено, изграден – параклис на името на Св. Пимен Зографски, открита – лелеяната от Тодор Терзиев Галерия „Нова“, която води много активен живот. Строежът на общежитието на художествената гимназия също се превърна в реалност.
Сега гимназията отбелязва 40-тата годишнина с изложби на свои преподаватели, между които и рано отишлия си от този свят Тодор Терзиев, с конкурс за портрет на патрона си Димитър Добрович и много други прояви, както и разбира се – с нови награди и отличия от наши и международни форуми на изобразителното изкуство.
Историята на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ се надяваме да бъде продължена от там, откъдето спря разказът на Тодор Терзиев. Това ще стане във времето, което кореспондира с честването на 40-годишнината от създаването на авторитетното сливенско училище по изкуствата.
За всеотдайния си труд като директор на Сливенското художествено училище и за мощния си талант като художник и преподавател по живопис, Тодор Терзиев бе удостоен заслужено с голямата награда за литература и изкуство на община Сливен „Добри Чинтулов“.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.



















