ДЕН ПЪРВИ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ: 22.09.1908

• Как обявяват независимостта в Царевград Търнов и в Сливен?  Провъзгласяването на Независимостта довършва Освобождението на България.

Провъзгласяването на българската независимост е белязана от епичните борби на хайдути и войводи, поборници и въстаници, опълченци и съединисти.

Тя е резултат от вековния стремеж към исконния български идеал за свобода.

Подготовката за извоюване на независимостта започва непосредствено след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Княз Фердинанд и българските правителства многократно повдигат въпроса за обявяване на България за независима държава. Английският кореспондент на в. „Таймс“ Джеймс Баучер още през 1892 г. отбелязва: „… упоритият труд и неимоверното прилежание на българите ги определят на водещо място сред народите на Югоизточна Европа и доказват, че те са достойни за тази политическа независимост, за която се борят с такъв кураж, такава упоритост и решителност.“

Българското общество, княз Фердинанд и правителствата умело използват интересите на Великите сили и в благоприятна политическа обстановка подготвят дипломатическа акция. Княз Фердинанд получава подкрепата на австроунгарския крал Франц-Йосиф. В края на август 1908 г. Русия предупреждава българското правителство да не бърза с обявяването на независимостта на България преди Австро-Унгария да наруши Берлинския договор, защото цялата вина за нарушаването на международните споразумения ще се стовари върху България.

Съвместно с подготовката на международните договорености, извършват се дейности и в страната. Министерският съвет, на заседание, проведено на 25 август, взема решение за обявяване на независимостта. В Мюнхен е изработена изящна царска корона на Фердинанд цял месец преди обявяването на прокламацията.

На 22 септември 1908 г. Князът и министрите пристигат в старопрестолния Царевград – Търнов. В черквата „Свети 40 мъченици“, построена от българския цар Иван-Асен II през 1230 г., е отслужен молебен. От християнския амвон Князът прочита Манифест към българския народ: „Провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско Царство!“

Снимка: Димитър РУСЕЙСКИ

Просторът се оглася от тържествения звън на черковните камбани и тържествения салют на оръдията. Търновският митрополит коронясва българския цар отново след 512 години.

Сливенският в. „Радикал“ съобщава за тържествените ехтения на камбаните в града. За стичането на деца, старци и млади на площада. Прочетено е телеграфическо съобщение „за провъзгласената независимост на България“. Същият ден вечерта е организиран военен парад и молебен. Кметът на Сливен Илия Гудев изпраща следната телеграма до цар Фердинанд:

„С неописуем ентусиазъм сливенските граждани приеха известието за провъзгласяване отечеството ни за Царство. На грандиозния парад в Краставо поле, в присъствието на ученички, ученици, граждани, войската, посред топовните гърмежи, след произнесената от мене реч за значението на великото историческо събитие, народът и войската и сега викат: „Да живее Българският Цар! Ура!“

Отношението на Великите сили към обявената независимост на България не е ласкаво. Вестник „Таймс“ подчертава, че провъзгласяването на независимостта е абсолютно незаконно. Недоволство изразява и Русия. „Българското дело беше справедливо. – пише акад. В. Чорович. – Нейната независимост трябваше да бъде поздравена от все сърце. Обаче, свързана с един символен и незаконен акт на Виенското правителство, това дело губеше от своята симпатичност и вместо поздравления, България получи упреци.“

След обявената независимост на България, младотурците провеждат военна мобилизация и струпват войски на границата. Българското правителство също съсредоточава там военни части. Гърция заявява готовност да се намеси във война на страната на Високата порта.

Русия се заема да уреди българската независимост. Тя се включва в преговорите между България и Турция. Проблемът е каква сума трябва да плати България на Турция, като компенсация за загубените права върху отсечката от Източните железници на българска територия. Българското правителство е съгласно да плати 82 милиона франка, а Турция иска 125 милиона франка. Русия предлага да опрости на Турция 125 милиона франка от нейния окупационен дълг, а България – да изплаща в течение на 50 години сумата 82 милиона франка на Русия.

Първа Русия, през февруари 1909 г., признава независимостта на България.

На 6 април 1909 г. е подписан турско-български протокол, с който „имперското османско правителство“ признава „новото политическо положение на България“.

Провъзгласяването на Независимостта довършва Освобождението на България.

Българската държава, свободна и независима, влиза в голямото европейско семейство.

                                                                                 Цвета БАШЕВА

                                                                                  В. „Сливен“,бр.6, 21.09.2003 г.