ТЮТЮНИАДА

• Шарени спомени за сливенски страстни пушачи на Кръстю Берберов

„Панта рей“ – Всичко тече, всичко се изменя.

Някога звездите в американските филми се появяваха на екрана винаги с цигара, което се приемаше като символ на мъжествеността.

Сега всички реклами на тютюневите изделия са забранени. Нещо повече – на всички цигарени кутии са залепени страховити снимки на поразени от тютюна човешки органи и болни хора.

Въпреки това, броят на пушачите не намалява. За мнозина това е начин на живот, а не вредна привичка. Знайно е, че всеки порок ражда философия, която го оправдава. А в наше време много пушачи са убедени, че тютюнът ги предпазва от пандемичния Ковид 19!

Бих желал да споделя някои свои спомени, свързани с тютюнопушенето.

… Войната беше на привършване и в нашата къща за няколко дена бяха отседнали неколцина руснаци. Баща ми ги беше почерпил с вино, а аз се навъртах наоколо. Неочаквано един от войниците ми подаде запалена цигара. Аз нямах представа как се пуши, лапнах я и започнах да я надувам. От цигарата се разхвърчаха искри, а руснаците се превиваха от смях. Изведнъж отнякъде се появи мама, грабна цигарата и я угаси в ръчичката ми. Ревнах от болка, а този, който ме беше изкушил с цигарата, повтаряше виновно: „Хазяйка, не нада, не нада!…“

Беше ми много интересно като гледах как пуши бай Христо Гигата. Той беше техник и ръцете му винаги бяха в машинно масло. Поради тази причина запалената цигара винаги висеше на долната му устна. С ловко движение на устата, той лапваше цигарата, всмукваше няколко пъти и отново я пускаше да виси на долната му устна.

Сн. Николай Кусев

По улиците на града често виждах да върти педалите на своя велосипед инж. Кочанков, здраво стиснал със зъби цигарето. Разправяха, че той пушел без прекъсване, палейки цигара от цигара. И затова не купувал кибрит.

Нашият приятел музикантът Колю Кусев през целия си живот пушеше цигари без филтър.

Когато тези цигари изчезнаха от пазара, той започна да търси и да се запасява със старите цигари. Когато откриеше някъде такива, купуваше цели кашони.

Имаше навика преди да запали цигарата, да я близне по дължина, за да станела „по-серт“.

Сн. Мишо Тодоров

Легендарният наш учител по музика бай Мишо Тодоров винаги палеше цигарата, държейки я в ръка докато пламне. Обясняваше, че прави така, защото димът от кибрита бил отровен. Тогава още нямаше запалки.

Бай Наско Илиев, пушейки в коридора на Партийния дом, винаги държеше цигарата изправена нагоре, за да не паднела пепелта на пода. След това използваше дланта си за пепелник.

Най-страстният пушач, когото съм виждал, беше диригентът на Сливенския симфоничен оркестър Басмаджиев. Той всмукваше от цигарата толкова продължително, че минути след това, говорейки, от устата му излизаха кълба от дим.

Веднъж присъствах на среща с една високопоставена личност в клуб „Ален мак“. Заедно с него беше пристигнала и една красива млада дама. По време на срещата тя извади кутия модерни дълги цигари и невъзмутимо запали, използвайки своята чаша за пепелник. Клубът беше пенсионерски и в него не се пушеше, но никой от присъстващите старци не посмя да направи забележка.

Група студенти бяхме на гости в едно живописно руско село със стари дървени къщи. Един от колегите ми предложи на домакина цигара. Старецът я повъртя, повъртя и я запали. С ужас забелязахме, че той беше запалил цигарата от обратната страна, откъм филтъра. А заблудата му идваше от това, че повечето цигари руско производство бяха с дълъг мундщук от бяла хартия и само една трета от цигарата беше с тютюн. Старецът силно опъваше от „модерната“ цигара и не спря, докато не изпуши филтъра. Накрая каза: „Не са хубави вашите цигари!“

По улиците на Клуцохор често можеше да се види един престарял поп с избеляло расо. Той не просто се разхождаше, а събираше фасове с острия връх на бастунчето си. Наблюдавах го как ловко уцелваше малката угарка, набождаше я и я прибираше в дълбокия джоб на расото. Синът му – зам.-директорът на гимназията Йосиф Попов му беше забранил да пуши…

Имахме една „наша“ циганка – Дуда. Тя никога не просеше, а търсеше да направи нещо, да свърши някаква работа: да изхвърли боклука, да помогне на баба в белосването на външните дувари преди Великден и т.н. Баба й даваше нещо за ядене, някои стари вещи или пари и Дуда всичко вземаше за вкъщи. А тя самата само пушеше луличката си, пълнейки я с натрошени фасове.

… Известно беше, че Тодор Живков не понасяше цигарите. По време на негово посещение в Сливен, всички участващи на срещите с него и на вечерята знаеха това. Имах ангажименти, свързани с това височайше посещение и затова се навъртах наблизо до официалната маса в ресторант „Сливен“. По едно време видях, че двама от присъстващите тихомълком се измъкнаха от масата и слязоха на долния етаж да пушат. Приближих ги и се опитах да се пошегувам, запитвайки ги дали не са получили кислородно отравяне. Бай Георги, който беше страстен пушач, ме изгледа свирепо и изръмжа: „Бербере, като ти перна един по врата и ще ти дам едно отравяне!“ Добре, че бях на безопасно разстояние…

Генерал Джуров също не понасяше тютюневия дим. Разправяха, че когато бил със своите подчинени, на масата пред него стояла една голяма свещ. По време на вечерята, някои тихичко подхвърлял: „Свещта, свещта!…“ Генералът запалвал свещта и пушачите мигом лапвали цигарите. След няколко минути той духвал свещта и всички преставали да пушат. В министерството на отбраната било забранено да се пуши. Пушачите ходели да пушат в градинката пред Народния театър. Разправяха, че някои от генералния щаб подали оставка заради цигарите.

… Преди месец позвъних на моя братовчед Иван. Телефона вдигна неговият син, който ми каза, че баща му вече спял. Учудих се, защото беше твърде рано за спане. Димчо ми каза: „Татко винаги си ляга в 7 часа, защото в един след полунощ става да пуши…“ Бях много учуден. Димчо добави: „Всеки ден преди да отида на работа му оставям 7-8 цигари, но ако забравя кутията, татко я изпушва цялата.“

Поинтересувах се дали пие алкохол. Не отказвал никога, ако му предложат.

Дългогодишният британски лидер сър Уинстън Чърчил стигна до библейска възраст.

Когато го попитали на какво се дължи неговото дълголетие, той отговорил: „Уиски, пури и никакъв спорт!“…

Мисля, че и моят братовчед Иван и като Чърчил, защото тази година той навърши 94 години!

Божа работа.

Кръстю БЕРБЕРОВ