- Певческите групи преживяха един труден сезон, но вече отново идва време за творчески подем
Песента е дар Божествен за човека. Човекът започва и завършва живота си с песен. И трудът, и любовта без песен не могат. Героите умират с песен на уста. Песните са различни през различните времена, но винаги е бил в сила законът – „Който пее, зло не мисли”.
В началото на миналия век, на музикалния небосвод у нас неусетно изгрява звездата на един нов жанр в песента. Понякога той е взел нещо от народната песен, понякога е присвоил мелодични мотиви от класиката или изцяло се опира на своя оригинална мелодия и ритъм. Създава се в града и затова е наречен градска песен.
Всъщност, този процес отдавна е обхванал всички развити народи. Музика, различна от народната, отличаваща се по своята ритмичност от религиозната, се изпълнява още от времето на минезингерите и трубадурите. Някои от тези мелодии, шансони, канцони или балади придобиват статут на космополитни творения, превеждат се на различни езици и се пеят навсякъде по света. Заедно с тях се създават и нови модерни танци, които също обикалят и превземат целия свят. За музиката и танците прегради не съществуват.
В началото на двадесети век главен разпространител на тази кратка музикална форма – песента – се явява грамофонът, широко използван вече в Европа, но пренесен в България от предприемчивите търговци едва през двайсетте години, разбира се с комерчески цели, а не от любов към изкуството. Първите записи на грамофонните плочи у нас били само с чужди изпълнители, на чужд език.
През 1930 год. Георги Белчев – брат на Елисавета Багряна, събира екип от музиканти и заминава за Париж. Певицата Циганчева първа е записала на плоча чужди песни с български текстове. Преводите на „Рамона“, „Александър джаз“ и др. са направени от Багряна. Преди тях вече е направил записи в Берлин виртуозният кларнетист Рамадан Лолов – Лолата от Сливен…
Между 1930 и 1940 година, в нашето културно пространство се появяват не само добри оркестри, изпълняващи тази музика, но се създават десетки наши оригинални песни на знайни и незнайни композитори. Някои от тях се превръщат в любими мелодии, останали завинаги обичани и съхранявани от няколко поколения българи до наши дни. Днес те са известни като стари градски песни. Влиянието и подражателството на стандартния европейски шлагер недвусмислено надделява в тяхната хармония и мелодика. Танцовите ритми на тангото, фокстрота и валса се използват най-често, но се пренася сполучливо и живата, вълнуваща южноамериканска музика, с нейните самби и мамби. Текстовете на песните понякога са на някой от големите ни поети, но в отделни случаи се отличават със своята елементарност, сантиментализъм или сърцераздирателност. Основната тема е любовта, с нейните радости и разочарования.
Големият музиколог Кауфман е събрал повече от хиляда песни в един том – нотирани, с текста и евентуално с бележки за авторите. Известният сливенски музикант Мишо Тодоров е проявил своя блестящ талант с няколко мелодии от този жанр: „Спи градът“ по текст на Д. Дебелянов, „Монахиня“, „Видях два бука“ на Иван Вазов, „Самотна лодка“ и др. Друг известен сливенски автор на текстове е писателят Йордан Богдар, с известният стар шлагер „Под липите сам самичък“.
Неоспорим, блестящ и талантлив композитор от това време е младият Йосиф Цанков, а в Радио София са запазени записи на обичаните и до днес певци Аспарух Лешников- Ари, Георги Шаранков, Пинкас, Екатерина Ванкова.
… Сега имаме възможността да използваме какви ли не записващи и възпроизвеждащи модерни средства. Въпреки техните предимства, грамофонът си остава „бащата“ на всичко „свирещо и пеещо“, с което днес ни затрупва техниката. Не може с нищо да се сравни вълнението край стария грамофон, изживявано някога от нашите предци, когато от голямата тръба изведнъж прозвучава ефирният глас на Ари. Всички тръпнат от красотата на песента, но и от факта, че него го няма, а всъщност е при тях.
През деветдесетте години на двадесети век настъпилите обществено-политически изменения у нас дадоха своя отпечатък и върху изграденото културно статукво в страната ни дотогава. Много форми, свързани с музиката, престанаха да съществуват. Закрити бяха оркестри, опери и хорове поради липса на държавна издръжка. Точно тогава се роди фестивалът „Златен кестен” в Петрич, през 1994 година. Бумът на старите градски песни и тяхното възраждане бе трудно обясним феномен. Навлязлата свободно и безконтролно чужда музика превзе ефира, сцената и репертоара на певци и формации. Тази нова музика не се възприемаше от средното и старо поколение и вакуумът бе попълнен веднага от позабравените стари градски шлагери.
Българското чудо Читалищата – тези будни огнища на образование и култура, приютиха сформираните певчески групи от възрастни и млади хора с изградени певчески навици и стремеж за участия в колективни форми. Ние сме извор на знаменити световноизвестни гласове. Родина сме на Орфей, а той не е само мит, а действителна личност от древността.
Бурният подем на старата градска песен се разрасна и след фестивала „Златен кестен” в Петрич се организираха и в други градове конкурси за изява на певческите групи, с класации и награди от окръжно или национално равнище.
Читалищата в Сливен не останаха назад. Желаещите да пеят любители се оказаха много, въпреки настъпилите обществени сътресения. Читалище „Христо Ботев-1897”, както винаги, реагира бързо и през 1993 г. бе основана групата за стари градски песни „Нежни спомени”. Много са участниците в състава, които пеят и до днес от самото начало. Богата е творческата им биография и нито за ден не са прекратявали активната си дейност. Незабравими и многобройни са успешните им изяви на сцената. Техните концерти винаги са били посрещани с радост от многобройната публика. Тези успехи те дължат на стабилното ръководство на секретарите – Мария Николова, дълги години, а сега Йовка Тодорова. Дължат ги на упоритите репетиции, подбора на репертоара и добрите ръководители, които са имали: Любчо Николов, Иван Алексиев, Петя Раденкова, а понастоящем – д-р Турсунлийска. Групата с годините се превръща в едно голямо семейство с общи празници, общи грижи и радости. Води се летописна книга и там е отбелязана най-голямата им гордост – спечелване на трета награда в Петрич, освен още други първи и втори места от различни конкурси. Подготвиха се тази година и за Хасково на 26/27 юни – Честването на Ари.
Проблемът с акомпанимента е бил винаги труден. Освен акордеониста Георги Алеков, при тях участва и Атанас Гелев, китарист и певец с голям опит. Дълги години неговата група за стари градски песни „Пролетен дъх” изнасяше успешно самостоятелни концерти и осъществяваше множество участия в различни музикални форуми, от които групата се завръщаше с престижни награди.
Известните в Сливен участници в състава Иванка Георгиева и Добри Графа без време си отидоха, но Атанас Гелев, макар и останал сам, не се отказва от песента и музиката и често участва в концерти със самостоятелни изпълнения.
В читалище „Дружба”, под ръководството на Красимира Абрамян, бързо се оформи една прекрасна певческа група – „Градски хубавелки”, която винаги прозвучава на сцената впечатляващо и внушително. Това се дължи на чудесното им пеене със силни, добре овладени и поставени гласове. Макар че групата е малобройна – само 5 жени, те винаги са звучали плътно, с изработена динамика и визия. Репертоарът им е добре подбран. Акордеонистката на групата, с перфектния си акомпанимент, допълва отлично общото звучене.

В Сливен най-добрият интерпретатор на кратката песенна форма е певецът Георги Добрев, макар че в репертоара си той има много канцонети, прочути арии и концертни пиеси от класиката.
Според мнението на много музиканти, бумът на старите градски песни отшумя. „Златен кестен” вече е фестивал за млади изпълнители на модерна поп и рок музика. Изчерпа ли се изворът от интересни мелодии и издържани текстове? Може би ще дочакаме нов спонтанен бум, а до тогава основаните вече вокални състави ще обогатяват репертоара си с песни от по нов стил, с ново звучене. За разнообразие, в концертите винаги може да прозвучи и някой от незабравимите шедьоври на Ари, на Йосиф Цанков или собствени творби.
Песните на родителите ни са част от градския ни фолклор и те не трябва да заглъхнат. Тяхното присъствие в ежедневието и бита ни винаги ще е предпочитано, заради своята мелодичност и достъпност. Песента на градския фолклор, подбраната поп и рок музика, трябва да са като стъпало за слушане на грандиозната музика на великите световни класически композитори. Изкуството не трябва да е само забавление и спектакъл, а да предизвиква размисъл и духовна наслада. Да ни прави добри и умни хора! Пандемията от „Ковид 19” вече повече от година нарушава нормалния живот в света. Културният обмен и активност почти замряха. Певческите групи също преживяха един труден сезон, но вече отново идва време за творчески подем, за репетиции и сценични изяви, които публиката с нетърпение очаква!
Неделчо ДОМУСЧИЕВ
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.















