ПАНАЙОТ ПАНАЙОТОВ: „МОЕТО ЛЕТОБРОЕНЕ КАТО ПЕВЕЦ И МУЗИКАНТ ЗАПОЧВА ОТ СЛИВЕН“

• „ Направихме в гимназията в Сливен една банда Blu Stones – „Сините камъни“ … Сливен за мен е съдба. Тук съм си у дома… А “Солена кръв“ е една метафора – промоция на новия албум. Разговор с певеца за музиката, приятелите, Бог и Любовта

„Солена кръв“ е 15-ят албум на известния български поп изпълнител Панайот Панайотов, който е почетен гражданин на Сливен. Детството и юношеството му преминава в града под Сините камъни, където той твърди, че е станал певец. Затова, след първата промоция на най-новия му албум в София, втората той направи в Сливен, в ресторант „Еврика“.

Представянето на най-новите песни на Панайот Панайотов бе организирано от известния сливенски DJ Борис Беленски, със съдействието на дългогодишния  тонозвучител Динко Рахнев.

Ресторантът беше препълнен с фенове на Панайот Панайтов, които той поздрави с песента „Сливналия, майко, айтозлия“.

Певецът с нескрито удоволствие изпя рефрена: „В славен град живеем ний, там край Сините скали, Сливен – ти наша гордост…“, защото, както спомена по-късно в интервю за сайта за култура „Ирида Сливен“, Сливен за него е съдба.

Защо – ще научите от редовете на интервюто, осъществено на 18 юни тази година.

-Казвате, че албумът „Солена кръв“ е втора серия на „Момчето, което говори с морето“. В какъв смисъл да разбираме това?

-В смисъл че известната ми песен „Момчето, което говори с морето“ е „вечно зелена“ песен evergreen, която явно ще ме надживее, а този песен е втора част. Така понякога се правят песните – първа част, втора част. След толкова години. Това ми го внуши поетът и чудесен текстописец Иван Тенев, който написа текста. Той ми се обади по телефона и каза: „Панчо, написал съм втора част на „Момчето, което говори с морето“. Имаш ли интерес?“ Подскочих от вълнение, казах: “Идвай! Давай!“ И така, Светослав Лобошки направи музиката, той е много известен композитор и аранжор, написал ми е много песни: „Магдалена“, „Бургаски спомен“. В новия ми албум има и други негови песни… Така Иван Тенев ми достави голямо удоволствие с тази песен. Аз претендирам, че правя хитове през годините. Аз искам да правя български хитове за моята публика, която е много голяма. И искам тази песен „Солена кръв“ да си извоюва място сред тях. Обаче – и това не е поза – като дойда в Сливен аз винаги съм някак по-особено настроен. Тук емоцията е много голяма. Майка ми и баща ми почиват в старите гробища на Сливен, те ми се радват отгоре, от небето. И толкова години са минали тук, в Сливен, че не мога да изразя всичко.

-А защо пеете „айтозлия, майко, сливналия“?

-Защото съм роден в Айтос, обаче израснах в Сливен. След раждането ми баща ми, който е артист по професия ( той създаде Кукления театър в Сливен) , е поканен да работи в Сливен. Понеже е артист, той много пътуваше. И в Сливен се е спрял, тук са го харесали най-много. И той е оставил трайна следа в Сливен. По този начин аз в Сливен започнах училище, после се върнах в Айтос, имаше едно движение, но тук започна всичко.

-Кои са Вашите стари приятели и спомени от Сливен?

-В Градската градина на Сливен има много пейки, които помнят моите песни. Ако не вярвайте, питайте ги. Като влезете през централния вход, има една алея малко по-надясно, все в дясно вървите и там има няколко пейки, на които, с моите приятели, с акустични китари, пеехме песни на Rolling Stones и още много банди. Та тук, в Сливен, започна всичко за мен. Всичко!

-Това е Вашият град, както разбирам.

-Да.

-Откога започват сливенските Ви спомени – от пейките в Градската градина или от по-рано?

-От по-рано не се брои, защото аз съм бил един невръстен юноша тук, в Трета прогимназия. Вече като ученик в Гимназията в Сливен, започна пубертета, възмъжаването, песните. Направихме една банда Blu Stones – „Сините камъни“ в гимназията в Сливен, за съжаление двама починаха от нея – Веско Тенекеждиев, китарист и певец и Вальо Цонков, Бай Плот му казваха, той беше барабанист и имаше невероятно чувство за хумор, много интелигентен и всичко останало. Другият беше Сашо, той свиреше на бас китара, аз бях ритъм китара. Пеехме, свирехме, разнообразявахме Сливен тогава с нашия репертоар. И всъщност, моето летоброене като певец и музикант започва от Сливен.

-Вярно ли е, че една от песните в новия Ви албум е по музика на Димитър Караминков, диригент на Сливенския симфоничен оркестър?

-Точно така. Песента се казва “Не ме докосвай с пръсти“, в албума ми е, Димитър Караминков е композитор и аранжор, текстът е на Живко Колев, страхотна песен е.

-Баща Ви Димитър Панайотов е първият директор на Държавния куклен театър в Сливен. Има ли връзка любовта Ви към сцената с него?

-Разбира се. Баща ми ме закърми с тази любов, той ми внуши още в много ранни години сцената. Баща ми беше много велик човек. Човек на духа. Кукленият театър в Сливен беше самодеен и той го направи държавен. По-старите сливналии го помнят като фактор в театралното изкуство. Имах късмет с моите родители. По този параграф Господ ми е дал благословията си. Родителите ми са големият ми шанс. Аз съм единственият им син. Те са ми предали гена на изкуството и аз го следвам. Те много ми липсват.

-Какво е музиката за Вас?

-Музиката е много велико нещо, искам да кажа. Музиката сближава хората. И тази вечер, в ресторант „Еврика“, на 18 юни, го доказахме за сетен път. Щилияна, много Ви моля, това да бъде мотото. Събраха се сливналии, които искат да ме гледат, да ме чуят да пея. И аз много благодаря на този момент, искам да се повтори, да се потрети, ако може.

-Ами, идвайте си по-често. Вие идвахте често заради „Цветен камертон“ като председател на журито на конкурса за млади поп и рок изпълнители…

-Да, 13 години бях председател на журито. Конкурсът не спря заради пандемията, а заради други вътрешни проблеми. И мен ме изолираха… Но спирам дотук. Скандали не търся.

-Но напук на всичко, в Сливен вие се чувствате добре?

-Най-добре. Чувствам се като у дома си. Тук съм си у дома.

-Останаха ли от старите приятели?

-Не. Старите приятели си заминаха. Приятелите са били до едно време. Те изпълниха своята мисия като приятели в моя живот. И оттук нататък, моята мисия се развива по съвсем друг начин, по друга пътека. Имам други неща, които трябва да развивам. Сценарият, който изпълнявам, вече е съвсем друг. Сега … нямам нужда от приятели. Искам само да ви кажа, че приятелите във всеки един човек, във всяка една душа са проектирани от нашия създател да вървят по неговия път, да се появяват по пътеката му. Само че тези т.нар. „приятели“ му създават най-големите неприятности, от тях идват ударите в гърба. Как да ви го обясня това? Страшно много удари в гърба съм получил от приятели. Но това е моята мисия. Това е планът, който изпълнявам според божия промисъл. Те се появяват само за да ти доставят неща, от които можеш да настръхнеш. И да кажеш: нямам нужда от приятели. Да, има обръчи от интереси, както казваха политиците. Да, аз имам обръч от приятели, с които направихме примерно концерта в Сливен. Утре ще имам друг обръч, другаде. Но аз имам един единствен приятел. Той е Бог, моят създател.

-Бог е любов, затова ли винаги пеете за любов?

-Разбира се. Винаги. Любовта е най-висшето нещо на света. От тук трябва да тръгнем: Бог е любов. Той ни внушава любов. Имаме нужда само от любов. За мен тя идва от моята съпруга, жена ми Емилия, това е друга любов. Но любовта на публиката, тя ми липсва непрекъснато. И аз се възползвам винаги от нея. И я търся непрекъснато, по всяко време.

-Какво е посланието Ви към Вашата публика в новия албум?

-Няма да се отделя от основните си мисли тази вечер. Бог е любов. Бог раздава любов. „Солена кръв“ – колко е внушително това. В жилите на морските момчета, които са родени около морето, тече морска кръв, солена кръв. Истинска, мъжка кръв. Солената кръв е мъжка кръв. Това е една метафора.

-Кои Ваши песни са свързани със Сливен?

-Мисля, че всички мои песни, станали шлагери, които съм изпял, те са и за всички сливналии. Те ги знаят. И „Охридското езеро“ е такава песен. И „Момчето, което говори с морето“, и „Шопкиня“… – Нищо, че е шопкиня. Никакво значение няма.

-Как запазихте гласа си така цветен и жив, непокътнат от времето…

-Трябва да питате Господ. Само той решава тези работи. Той разполага с нас. Ако някой си мисли, че сам решава нещата в този живот, много греши. Може да ме признаят за нещо като оракул, като даващ знак. Никой няма власт над живота тук, на земята. Всичко решава Господ. Той разполага с нас.

-Беше ли Господ добър с Вас?

-Той не „беше“. Той Е. Ние с него пътуваме непрекъснато. Аз контактувам с него. Всеки ден ме се моля. Всеки ден му се моля да ме придържа, да ми бъде еталон, да ми помага всеки ден. Да ми внушава неговата воля, неговият план за мен. Нещо друго искам да кажа. Всеки човек си има план за себе си. Казва: „Аз искам да стана такъв!“ – Артист, шлосер, журналист. Само че нека да вдигнем един тост за това всеки човек да има такъв план за себе си, какъвто Господ има за него. Да съвпаднат плановете на Бог за теб с този план, който ти имаш за себе си. Моли се да има съвпадение, защото неговият план е меродавен, той решава нещата. Много често човек се бута, лута, прави кариера и казва: „Не върви, бе, не върви, нещо не става…“ – Това е, защо ти не знаеш каква е божията благословия за теб. Нямаш представа какъв е божият план за теб. Трябва по някакъв начин да говориш с Господ, да влезеш във връзка с него, не знам как, по някакъв начин – за да разбереш какво той иска за тебе, какво иска ти да направиш за себе си. Тогава нещата ще тръгнат за теб.

-Вие разбрахте ли какво Господ иска за Вас?

-Да, разбира се.

-Момчето, което говори с морето, какви планове има за себе си?

-Колкото се може повече тази песен да звучи в ефира, колкото може повече концерти, колкото може повече публика – изобщо да правя това, за което съм призван. Искам Господ да ми пази гласа, защото, ако сбъркаш, може да ти го отнеме. Аз много държа на тази тема и много вярвам. Изобщо, аз съм вярващ човек. Искам да бъда перфектен християнин, в добрия смисъл на думата. Ние на тази земя сме родени благословени и трябва да бъдем верни на нашия създател.

-Какво пропуснах да Ви попитам?

-Много работи. Много работи не знаете за мен. Но преди много години, когато бях ерген, имах една приятелка, тя ми каза: „Виж какво, Панчо, искам да ви гледам вас, певците и артистите, на сцената. Там сте под прожекторите. Не искам да ви виждам в живота. Там се разочаровам от вас. Искам да ви виждам огрени от прожекторите на сцената. Там се запазва ореола, който имате. А близкият контакт с вас ме отблъсква.“ – И тази жена беше много права. Винаги тегля една черта, червена линия. Отвъд тази линия аз мога да говоря много. Но насам към себе си не допускам никой да прекрачи. Разделям Панайот Панайотов артиста от Панайот Панайотов човека, който иска да запази достойнството си. Тази червена линия всеки човек трябва да я има. Имам една преграда, която не прекрачвам. Аз не се хваля с това нещо. Но искам да го подчертая. Всеки човек да го знае. Особено моите приятели от Сливен. Сливен е голям град. Голяма работа е Сливен, запомнете от мен!

-Какво е за Вас Сливен?

-Съдба. Съдба и Бъдеще. Тук ще идвам много по-често отколкото си мислите.

Едно интервю на Щилияна ВАСИЛЕВА