ПОЧИТ КЪМ ВТОРИЯ ЗНАМЕНОСЕЦ НА БОТЕВАТА ЧЕТА ДИМИТЪР КАЗАКА ОТДАДОХА КРАЙ КРЕМИКОВЦИ

• 145 години от мъченическата гибел на героя. Във възпоменанието участваха деца от столичната 146-та детска градина „Звездица“

При паметника на Димитър Казака в района на Кремиковския манастир и тази година на 5 юни, в деня на неговата гибел, бе организирано възпоменание. Традиционното отдаване на почит към паметта на вторият знаменосец на Ботевата чета –  Димитър Стефанов-Казака, тази година се състоя с участието на деца от 146-та Детска градина „Звездица“. Организатори на възпоменанието са Столична Община – район Кремиковци, Кметство Кремиковци, Кремиковски манастир и Народно читалище „Светлина Кремиковци-1906“,  съвместно с Регионалния Исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен. Представителна група на историческия музей в Сливен участва във възпоменанието като негов съорганизатор.

Възпоменанието в памет на втория знаменосец на Ботевата чета, заловен и убит в гората край Кремиковския манастир, се провежда на лобното му място от 1913 година насам. Организира се от Столична Община-район Кремиковци, кметство Кремиковци, НЧ „Светлина Кремиковци-1906“, съвместно Исторически музей в Сливен.

Повече за героя научаваме от изследването на историчката по възраждане Мария Кирова. Тя пише:

„Един от сливенските четници с особено драматична съдба е ДИМИТЪР СТЕФАНОВ КАЗАКА – вторият знаменосец в Ботевата чета. След гибелта на Никола Симов – Куруто в тежкото сражение при Милин камък, още по време на боя, войводата предава знамето в ръцете на най-близкия четник, както пише Никола Обретенов в спомените си: „на едно сливналийче, което се намираше до него“. По-късно става ясно, че това момче от Сливен е Димитър Стефанов Казака.

Димитър Ст. Казака е роден в Сливен през 1854 г. /по изследването на Никола Илчев/. Майката е сливенка, а баща му Стефан Казака е от Ямбол. Като млад Стефан, бащата, е сред помагачите, съпричастни към похода на руската армия, водена от ген. Дибич Забалкански през 1828-1829 година и „голямото преселение“. Някъде из казашките степи той се записва „донски казак“, получава прозвището си „Казака“ и с това име по-сетне е известна цялата му фамилия.

По-късно семейството му се установява в Сливен, с трима сина и една дъщеря. Най-големият от тях – Иван, е приятел от детинство на бъдещия войвода Хаджи Димитър, а къщите им се намират през един двор. Не може да се уточни дали след нападението над сливенския кадия Али ефенди или след гоненията в града около подготовката на сливенската чета през 1868 г., но Иван Казака е арестуван и отведен в Одринската тъмница. Там, при опит за бягство, е жестоко убит. По-малките му братя  Васил и Димитър търсят спасение в емиграция – първият остава в Русия, а Димитър намира препитание из влашките градове. Най-дълго време той остава в Браила, където влиза в средите на хъшовете. Според един от биографите му, оттогава се знае и с Геко Палев /Павлов/, станал по-късно магер /иконом/ в Кремиковския манастир – факт, който има пряка връзка с последните дни на младия четник.

През пролетта на 1876 г., Димитър Казака се записва в сформираната чета с войвода Христо Ботев. Без съмнение, съдбата му, в качеството на втори знаменосец на Ботевата чета, е свързана със знамето, връчено му от войводата Ботев. Избрано за вдъхновяващ символ на обединената чета, то остава в щаба; пак под него се водят сраженията при Милин камък, при Камарата и Йолковица.

В сражението на 20 май знамето отново е сред редиците на обградените четници. Тогава, когато войводата, с част от тях, излиза на възвишението Камарата, превзето по-рано от отделението на Н. Войновски, то и знаменосецът е до Ботев: „Момчетата се покатериха из гористата местност и взеха позиция зад големите камънаци. Ботйов с знамето беше също тук и цял ден неустрашимо командуваше сражението“.

Независимо, че знаменосците се сменят, фактически две от най-големите и кръвопролитни сражения стават около ареала на зеления пряпорец с надпис „Свобода или смърт“. Това е последният ден, в който знамето се развява пред четниците, защото при здрачаване, когато боят притихва, войводата издава заповед, вероятно от съображения за по-голяма маневреност на четата, знамето да се откове от дръжката и знаменосецът да го запаше на кръста си.

След основното сражение и гибелта на войводата Ботев, Димитър Казака отначало е бил в отделението, водено от Георги Апостолов. Впоследствие знаменосецът попада в друга група от четата и заедно с още трима свои другари, достигат до Кремиковския манастир. Той вече е тежко ранен в крака и търси помощ. В първите дни четниците получават закрила в манастира, но скоро трябва да го напуснат, защото подозренията водят турските потери в светата обител. Според преданието, тримата четници, насочени от Г. Палев, поемат на юг, към Лозенската планина, докато Д. Казака, с проблем от ранения си крак, намира временно убежище в близката гора. И тук, в резултат на предателство /на хора от селото/, той е обграден от потерята на Малич ага. Прави опит да се измъкне, но в местността Извора е заловен, измъчван жестоко и пребит, докато накрая е съсечен от турците, а главата му е отнесена от водата в близката река /при друг разказан вариант – занесена в София/.

Особено интересни при изследването са спомените на съвременниците /и техните потомци/, присъствали на тази героична гибел. Тези хора твърдят, че когато, по заповед на Малич ага, са свалени горните дрехи на „комитата“, около кръста му било навито зелено знаме. Това обяснява невероятната жестокост на турците към заловения „байрактар на комитите“.

Такава информация „на място“ събира Никола Г. Илчев. Според селищното предание, записано от него, Д. Казака е зверски измъчван и накрая посечен, а знамето – изгорено по заповед на Малич ага. Тук нямаме обяснение защо то не е занесено в София на властите, както и главата на заловения бунтовник. 

По призива на кремиковски учители, паметникът край Кремиковския манастир е издигнат още през 1912 г., а от 1935 г. до Втората световна война, ежегодно, в деня на „Св. Дух“, там се прави възпоменателен събор, с участието на Министерството на просвещението, Министерството на войната, на Светия Синод, хора от Кремиковци и околните села. Пристигат и близките на Димитър Казака от Сливен, делегации от Сливенската община.

Биографичните бележки за Димитър Казака са повече от оскъдни, особено що се отнася до живота му като хъш в Браила, до връзките му с други дейци на освободителното движение. Повечето детайли от неговата биография са взети от спомените на единствената му сестра Мария, по мъж Дивушинова, предадени по-късно от Петко Гевгалов, чрез страниците на известния сливенски в. „Изток“, около 30- 40-те години на миналия век. Мъченическата гибел на Ботевия четник Димитър Казака става известна в родния му Сливен едва през 1912 г., от публикация във в. „Сливница“. Вече при поредните чествания на Априлската епопея, тези сведения се допълват от спомените, записани от разказите на стари хора от с. Кремиковци. Сестра му Мария посещава Кремиковския манастир, където разговаря с още живия магер Геко Павлов /Палев/, както и с потомци на селяните, които през 1876 г. стават свидетели на случилото се в гората край манастира.“

… Организаторите от читалище „Светлина Кремиковци-1906“ са съхранили снимки от ежегодните възпоменания, на които свещеник от Кремиковския манастир чете заупокой за загиналите Ботеви четници и специално за Димитър Стефанов-Казака. Поместваме техни архивни фотоси от  честването, проведено през 2014 година.

Прави чест на кремиковската общественост, че не забравя героя, загинал за свободата край Кремиковския манастир. Както и на сливенския исторически музей, който години наред участва в честванията със сливенска делегация.