БИРИЧКАТА

Автор: Д-Р ВЕСЕЛИН Й. ВАСИЛЕВ

Снимки: ф.х. ГЕОРГИ ИЛИЕВ

Из Сливен, предимно около „капанчета“ в пазара, край пивници и кафенета, ресторанти с външни маси, по главната улица, ежедневно се шляеше един индивид, съставна част от пейзажа на града в наше време. Биричката.

Този около 40-годишен гражданин си имаше родители, единият – баща му, починал, но майка му се грижела за него. Винаги ходеше добре облечен – спортно, сравнително чист и подреден. За съжаление, страдаше от вродено малоумие – дебилност. Контактен, прилепчив, говори, макар и завалено, може да се самообслужва. Негоден за работа – вниманието му бързо се изчерпва и забравя какво трябва да направи. Предпочита да не стои вкъщи и непрекъснато шари из града. Има си обаче една слабост: много му се услажда алкохолът. Претенции няма – дали ракия, дали вино, дали бира и пр. Всичко е добре дошло, ако е почерпка, защото с пари не разполага.

Ходенето му е особено – прегърбен, извит на една страна, с клатушкаща се походка; лицето му е зачервено, лъха на алкохол (в зависимост от употребената  мастика, ракия, бира и пр.). От времена време и според градуса, пее високо и не много свързано. Спира се пред познати лица (не добре отъждествявани), любезно ги четка с ръка, пита за здравето им и отправя неизменната молба: „Дай някоя стотинка!“.  Целта е проста: да събере за една чаша бира, която да изпие на крак. Ако му дадат – благодари и бърза да събере още стотинки, за да допълни необходимата сума. Приема с готовност да допие недопита чаша с питие, независимо дали е алкохолно или не, или да бъде „почерпен“ от състрадателен съмишленик по чашка. Не се назлъндисва и на останки от закуска – за мезе. Мъчи се да завърже някакъв разговор от рода на: „Ще се женя!“ „Харесват ме много моми“!

Някои граждани го ползват за насмешки и подигравки и нарочно го напиват. Въпреки опитите, Биричката обикновено не си разваля настроението, само увеличава веселостта си. След като походката му съвсем се развали и стане доста клатушкаща се, а лицето му почервенее, издига глас и запява песента, която му е дошла на ум или подсказана, като „Велик е нашият войник!“, „Аз си имам две съседки…“ и др. Никой не го е виждал болен – Бог пази простодушните. Никой, обаче, не го е виждал и трезвен – още от ранни зори. Когато „загрее“ достатъчно, прибира се киндил-миндил в апартамента на родителите си…

                          Веселин ЙОРДАНОВ ВАСИЛЕВ  – „Сливенски калейдоскоп“

Б.Р.В последно време Биричката изчезна от сливенския пейзаж. Какво е станало с него никой не знае. Дали е настанен в дом, дали се е отишъл от света? – Няма кой да ни каже.