- „Аз съм политически хайдутин!“… „Аз ще вървя към Сливен, че каквото даде Господ!“ – 181 години от рождението на легендарния Воевода
Автор: Деметра Рохова
ХАДЖИ ДИМИТЪР е голяма фигура в националноосвободителното ни движение много преди формирането на четата от 1868 година. Многостранни фактори го формират като революционер: родна среда, семейна традиция, борческият дух на възрожденския Сливен, годините, прекарани в Балкана и в емиграция.
С радикалните си идеи за общобългарското освобождение, Раковски събира около себе си най-известните сливенски харамии, сред тях на първо място е Хаджията. За неговото поколение борци, периодът след 1860 г. е време на сериозни сблъсъци на мирогледи и преход от класическото хайдутство към четничеството като идеология и тактика. Самият Хаджи Димитър, извикан при Михаил Когълничану, гордо заявява на румънския държавник: „Йо сум хоц политик! /Аз съм политически хайдутин!/“
На Сливен му излиза име на бунтовнически град заради неизброимите негови легендарни борци за свобода, независимост и просвещение, но на първо място сред тях стои саможертвата на най-големия негов герой сред героите – воеводата Хаджи Димитър Асенов. Неслучайно Захари Стоянов разказва как, след Априлското въстание, един турски чиновник в Търговище заявява на един сливенец: „От где?! – От Сливен, а!? От Хаджи–Димитрова град!?… Вие и вашият град сте първите, които измислихте комитаджилъка!”
Петият син на клуцохорчаните Никола Кебеджията и Маринка Петрова – Димитър, се ражда на 10 май 1840 година. Преданието за Хаджи Димитър разказва как малко след раждането на героя идват три митични същества. Първата му пожелава да е здрав като камък и да порасне красив момък. Втората прибавя: Но – да остане ерген! Третата предсказва, че ще бъде толкова прочут юнак, че навсякъде за него песни ще се пеят.
Според историографа на Сливен Симеон Табаков, бащиният род на Хаджи Димитър идва от средновековното селище в крепостта Асеневци, основано от първите царе Асеневци, което „криело в себе си стари болярски жилки и чист български дух”. Идването на турците пръска жителите му най-вече към Сливен.
Между първите заселници на квартал „Клуцохор” е дошлият оттам дядо на Хаджи Димитър по баща, Кръстю Асенов. Двамата му синове Стоян и Добри са прочути хайдути и воеводи. Третият му син Никола става един от заможните и влиятелни сливенски кебеджии. Със съпругата си Маринка, племенница на воеводата Желязко Палабоюка, имат 7 сина и 3 дъщери.
През 1831 година им се ражда първото дете – Христо, след него – Кръстю, Янаки, Петър, Димитър, Георги, Тодор, Тяна, Бойка и Ангела. През 1842 г. двамата родители оставят 11-годишния Христо да наглежда имотите и с Кръстю, Янаки, Петър и 2-годишния Димитър заминават на поклонение на Божи гроб в Ерусалим – и от християнски подбуди, но и да покажат, че „сермията” им е повече от 20 000 гроша.
Хаджи Димитър от малък е непокорен и горд главатар, който скитал из планината и устройвал двубои с турчетата от другата страна на река Асеновска. При един спор той и другарите му хвърлят нанавистния чорбаджия и турски шпионин хаджи Йоргаки в тръните, набиват дошлите на помощ заптии и ги връзват за дърветата. Оръжието им изпращат в конака, със заръка да не се дава на хора, неспособни да го използват. След този скандал се налага Хаджи Димитър да замине за Нова Загора, но там дава жесток урок на чорбаджията си Осман ага.
Бунтар срещу всяко насилие, когато се връща в родния си град към 1859 година, участва в саморазправата на сливенци с Одринския владика Кирил и придружаващия го епископ Хрисант. На тържествена неделна литургия в църквата „Св.Димитър”, гневните възгласи на сливенските младежи, между които Хаджи Димитър, принуждават владиката да напусне не само църквата, но и града. В отговор на отправените от Ямбол негови заплахи към сливенци, Хаджи Димитър, чието име вече е в „бабаитския кодекс”, му изпраща някой си поп Юрдан с известие, че „ако се повърне обратно в Сливен, ще изпълни реката Тунджа.” В друг случай, Хаджи Димитър, брат му Тодор и приятелят му Димитър Дишлията наказват със смърт известния развратник и турски шпионин Костаки Хекимина.
През пролетта на 1861 г. започва хайдушкият период на Хаджията, първо в дружината на Георги Трънкин, чийто войвода по-късно става Панайот Хитов. Той прави Хаджи Димитър знаменосец и подвойвода. Когато Хаджи Димитър се включва в дружината на Панайот Хитов, старият войвода го описва така: „Добре облечен, коса руса, очи май зелени, на бой – нисък, разтъртен. Върху него два пищова, ятаган черно-чирен, едно шишане с даалийски чакмак пет педи дълго, пет драма куршум носи. Годините му бяха около 20.“ По-късно Хитовият знаменосец се отделя със своя чета и става воевода. Редят се хайдушки години, с влизане и излизане от България към Сърбия и Влашко, и обратно, минавания на Дунава, срещи с Раковски, планове за въстания и копнения за свобода. Историята свързва името на Хаджи Димитър с всички етапи от подготовката на четите през 1867 година. От хайдутин със стихийни прояви той пораства в политически революционер от национална величина.
Настъпва легендарната 1868 година – в Румъния се подготвя четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Съгласно уговорка, направена по Сините камъни при предното влизане на Хаджията в България, в Сливен се подготвя чета от 200 момчета, начело с Гунчо воевода (Илия Господинов) и Тодор Харбов, която излиза в Балкана през април. Преминалата Дунава чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа действа вече като въстаническа войска, прави опити да превзема селища и да провъзгласява независимост.
Целта й е да достигне хайдушкото сборище Агликина поляна, да се съедини с четата на Гунчо воевода и в качеството си на привременно правителство, да провъзгласи независимост. Гунчо се подслонява в Матейската планина, където чака Хаджи Димитър. В четата му имало и юнаци от казашкия полк на Михаил Чайковски – Съдък паша, който квартирувал в Сливен. При известието за разгрома на Хаджията и неговата дружина, четата на Гунчо решава да нападне турската поща при Джендемдере край Сливен. Нападението на 14 август 1868 година е успешно, дружината се разделя, Гунчо и Харбов се укриват край село Градец, но са убити, за да бъдат ограбени.
Хаджидимитровата чета принуждава Високата порта да ускори решаването на черковния въпрос. Затова наричат смъртта на Хаджи Димитър „възелът на черковните ни борби, откъдето започва и истинското комитетско движение“.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
При полагането на клетвата в Петрушан, Хаджи Димитър казва: „…ние сме решени да минем на нашето поробено Отечество. Нашата цел ще бъде не да превземем Цариград, а да покажем на братята си как се умира за България…“.
Главната посока на четата била към Сливенския Балкан. Двама от другарите му предложили да тръгнат към Средна гора, но Хаджи Димитър отказал с думите: „Аз ще вървя към Сливен, че каквото даде Господ!“
Според в. ”Куриер Д’Ориент” от 18 юли 1868 г., четата е била изтребена след 5-часов бой. Въпреки че се основава на свидетелства на турци, в дописката има симпатия към героизма на българския воевода: „…Хаджи Димитър, въоръжен с револвера си, се борил до последната минута С ЕДНА ХРАБРОСТ, ДОСТОЙНА ЗА ДРУГО ВРЕМЕ. Най-после той паднал…с думите: ”Братя, да умрем като българи!”
Хаджидимитровата чета е разбита на Бузлуджа. Смъртоносният куршум застига Хаджията на едно по-високо място, до един дъб…
Хаджи Димитър става легенда, а името му остава в сърцата на всички българи. Те не вярвали, че Хаджията е мъртъв, разказвали, че се крие в Балкана и чака момента на всеобщо въстание, оттам да развее знамето на свободата, какъвто бил и плана на Войводата през 1868-ма.
Дори турците смятали името му за емблема. След смъртта на Хаджи Димитър набеждавали всеки сливенец, че е негов брат. Деметра РОХОВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
