- Активът на НФСБ в Сливен се поклони пред каменния кръст Хачкар. Ще признае ли българският парламент и геноцида над българите по време на жестокото клане в с. Любенова махала?
В цял свят почит към жертвите на арменския геноцид се отдава на 24 април. Днес е Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид ( 1915-1923 г. )
Местната организация на НФСБ в Сливен почете днес паметта на жертвите на Арменския геноцид, извършен от османците в годините 1915-1923-та. На поклонението в Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид пред каменния кръст Хачкар в Сливен, поставен през 2017 г. от признателните членове на арменската диаспора, участваха активисти на НФСБ, между които Петър Петров, член на Контролната комисия на НФСБ, зам.-областният управител Димитринка Петкова, областният координатор Доброслав Иванов, членове и симпатизанти.
Геноцидът се описва с арменската дума „агхет“, която означава „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“. В периода 1915 и 1916 г. младотурските власти извършват масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци. Но репресиите срещу арменското население започват още в края на ХІХ век. Жертвите през този период са около 300 000 души. Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, хиляди са изселени.
Като наследник на Османската империя, Република Турция оспорва използването на термина „геноцид“ за назоваване на събитията от онова време и не признава отговорността на турската държава и турското етническо население за тези събития. В последно време се засилват призивите по света за международно признаване на арменския геноцид и на случилите се събития от страна на турското правителство.
От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на насилието над арменците като геноцид. Тази гледна точка се възприема и от повечето историци. На 24 април 2015 година, във връзка със 100-годишнината от арменския геноцид, българското Народно събрание прие декларация, с която призна „масовото изтребление“ на арменци, но не и геноцид…
В основата на признаването на геноцида над арменците от българския парламент през 2015 г. бе лидерът на НФСБ Валери Симеонов, посочват в информация за събитието негговите организатори, въпреки че терминът, записан тогава, е „масово изтребление”.
А по идентичен повод, сливенската организация на НФСБ бе в основата на декларацията за признаване и на геноцида над българите по повод годишнина от жестокото клане в село Любенова махала. Тя бе прочетена от Валери Симеонов от трибуната на Народното събрание на 14 юли 2015 г. „Парламентът все още не намира повод и смелост да признае, че и над българите е извършен геноцид в различни периоди на робството та чак до обезбългаряването на Източна Тракия след Балканската война през 1913 г.“, посочва областният координатор на НФСБ в Сливен Доброслав Иванов.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
