ГРАФ ЦЕПЕЛИНА ОТТУКА МИНА…

• 120 години от полета на първия управляем въздушен кораб с алуминиев скелет – дирижабъл LZ 1, създаден от немския кавалерийски генерал в оставка Фердинанд фон Цепелин. Един от тези цепелини, разположени в базата за цепелини край Ямбол, прави аерофотоснимка на Сливен, по която Георги Гюлмязов е начертал първата отпечатана карта на града под Сините камъни през 1916 година.

Сн.: Сливен през 30-те години на 20 век.

През 30-те години на миналия век у нас е бил разпространен шеговитият градски шлагер „Граф Цепелина оттука мина…“

През 1976 г. имаше международно честване на 75 години от полета на първия управляем въздушен кораб с алуминиев скелет – дирижабъл LZ 1 (от фр. dirijeable – управляем), създаден от немския кавалерийски генерал в оставка Фердинанд фон Цепелин (1838-1917). Той използва откупения патент на самоукия механик Давид Шварц. През 1988 г. се честват 150 години от рождението на граф Фон Цепелин, удостоен с титлата „граф“ заради заслугите му във въздухоплаването. Дирижаблите с твърд метален скелет, водород в газовите балони и бензинови двигатели получават названието „цепелини“ в негова чест.

Изобретателят основава акционерно дружество и построява втори цепелин LZ 2, когато получава държавна подкрепа. Германия бързо започва производството на апарати с „твърда“ конструкция – Lutfshiff Zeppelin – LZ (алуминиев скелет), SL (Шите-Ланц – дървен скелет) и др. – в няколко завода и в навечерието на Първата световна война вече разполага с 25 цепелина.  Те могат да носят повече от 25 тона товар всеки (включително бомби) и да прелитат големи разстояния, докато първите самолети носят едва няколко килограма товар и радиусът им на действие е малък.

Сн.: 15.10.1928 г. „Граф Цепелин“ прелита Атлантика.

Политиката на Германия е да привлече Царство България на своя страна в назряващия международен конфликт. И ето, че през август 1915 г. в София пристига братовчедът на цар Фердинанд – мекленбургският херцог Филип, с дирижабъла LZ 81. Пропагандният ефект е голям. Цепелин над София! На 24.08.1915 г. българското правителство сключва военен договор с Германия, а на 01.101915 г. обявява война на противника Сърбия и съответно на съюзниците й от Антантата (Англия, Франция, Русия). Военните действия на Солунския и близките до него фронтове карат Германия да договори база за цепелини в България и тя е построена край Ямбол: хангар (елинг) с дължина 300 м, ширина 60 м  и височина 50 м (най-голямата сграда на Балканите тогава!), помощни сгради за водород и други елементи и части. На 21.06.1916 там пристига първият военен дирижабъл LZ 10 и започва да извършва полети до Крим и Цариград, за разузнаване и бомбардиране. След гибелта му на 26.06.1916 г. над Черно море, съвсем скоро, на 03.08.1916-та, в Ямбол пристига друг, по-модерен и по-голям цепелин – LZ 101, който започва да бомбардира Букурещ и други обекти в Румъния и извършва разузнаване. После идва LZ 59 (най-големият тогава – дълъг 266 метра!), който лети и над Африка през ноември 1917 година.

Личат и по-големите тогавашни сгради (давам в скоби годината на довършване на строежа им):

В центъра – църквата „Св. Димитър“ (1831), с околните й дюкяни и камбанарията. Малката градинка в центъра на площада, на север от нея – читалище „Зора“, с библиотеката, театралния салон (1898) и хотел-ресторант „Зора (1914). Сградите на Мъжката гимназия (старата сграда –1881). Девическата гимназия със стария градски часовник. Сградата на Военния клуб, на ресторант „Старият бряст“, а по ул. „Станционна“ (днес бул. „Хаджи Димитър“) – къщите на Русчеви (1910), на д-р Калатинов и д-р Попов, на Александрови („Таласъмената къща“). На ъгъла на улиците „Аксаков“/ген.“Драгомиров“ – къщата на Арсениев (1911), надолу – хотел „Париж“ на Даскалови (1910?).

Сн.: Аерофотоснимка на Сливен, направена от немски цепелин, 1916 година

На централния площад „Хаджи Димитър“ – сградите на „Дебоя“, старата ПТТ станция, Арменската църква с дюкяните й, на Стефанови, на д-р Кутев.

В Клуцохор – църквата „Св. Никола“ и началното училище до нея.

По главната улица „Цар Освободител“ – сградата на д-р Добри Желязков, на Сливенския съд, Узуновата къща (1910), Турското училище с джамията му и джамията на „Татар мезар“ (днес пл. „Ал. Стамболийски“). Наблизо, по ул. „Столипин“ – къщата на Бояджиеви, срещу нея – на д-р Камбосеви (1910). На изток – началното училище „Ген. Кисяков“ (днес „Васил Левски“)

По ул. „Раковски“ – къщата на Д. Бояджиев („Балканбас“) и до нея – на шивача Минчев, с кафене „Петел“ (1914), после – къщите на Хрант Ованесян, Андрея Андреев (края на 19 в.). По ул. „Добри Чинтулов“ – къщите на Гендо Ташеви (1910), на Христо Бушеви (края на 19 в.).

Край река Асеновска – Пазарището с хановете , дюкяните, маазите, работилниците, дървеният Клуцохорски мост, джамията на Солни пазар.

На снимката липсват запазени доскоро, строени след 1916 г., сгради: по ул. „Аксаков“, до Арсениевата къща – къщата на братя Попвасилеви (1921), Цигарената им фабрика (1926), на ул. „Столипин“ – на Теню Петкови (1925). На ул. „Добри Чинтулов – къщата на полк. Теофил Христови (1925), на ул. „Раковски“ – къщата на Тотеви (1930).

В центъра липсват Общинският дом (1930), паметникът на Хаджи Димитър (1935), които по това време още не са построени.

При тази датировка на споменатите сгради, излиза, че снимката е правена в периода 1915-1919 г., т.е. най-вероятно тя е дело на съвършените фотокамери за разузнаване на цепелините, базирани в елинга край Ямбол по време на Първата световна война (август 1914 – ноември 1919).

Тези цепелини са летели и над Сливен. За времето си били чудо на техниката. Сливенци ходели с кабриолети, файтони и дори пеш до Ямбол, за да ги видят.

Един от тези цепелини прави аерофотоснимка на Сливен. На нея личат добре много подробности – река Коручая (Асеновска) с меандрите й, улиците и постройките край нея, празните места – площади, големи дворове-градини между махалите, лозята в покрайнините.

SL 10 (юни-юли 1916), LZ 101 (август 1916-август 1917), L 59 (ноември 1917-април 1918) са летели и над град Сливен по време на изпълнение на демонстрационни, бойни и разузнавателни полети, с фотографиране на наземни обекти.

Едва ли българските самолети „Албатрос“ С III“, придружаващи дирижабъла LZ 101 по време на полетите му над България с български пилоти на борда (26.08.1916), са имали техническа възможност за аеофотоснимки.

Снимката от птичи поглед над града ни е ползвана за нуждите на катографирането и кадастъра на Сливен. По нея Георги Гюлмязов е начертал първата отпечатана карта на града през 1916 г.

След края на Първата световна война, С Ньойския договор, победителите слагат ръка на останалите немски цепелини. Последният построен цепелин е „Хинденбург“ – за олимпиадата в Берлин през 1936-та. В края на 30-те години, поради явното превъзходство на модерните самолети, цепелините минават в историята.

Когато през Европа и България, Япония, Африка, Южна Америка прелита мирновременният LZ 127 „Graf Zeppelin (1929 г.), пренасяйки пътници и поща в околосветско пътуване, у нас е съчинена старата градска песен „Граф Цепелина оттука мина…“

Граф Цепелина

От тука мина.

Какъв голям е,

О, боже мой!

Каква изящност,

Какъв фасон!

От тука мина

Натам замина

И завладя

Туй, що видя.

Без виза и формално

Това е нахално!

Ах, Цепелина

За где замина?

Крещи и вика

Румена Ирина…

… Текстът явно е народен – има много варианти. Общ е шеговитият и закачлив тон. За България остава и международното означаване на българските самолети  LZ и елингът край Ямбол, от чиито материали железопътните и инженерни войски построяват след 1936 г. 25 хангара на различни летища в страната, някои от които и до днес са запазени.

Д-р Веселин ВАСИЛЕВ

                                                  Из книгата му „Сливенски калейдоскоп“, ИК „Жажда“, Сливен, 2014