СПЕКТАКЪЛЪТ „СОЛУНСКИТЕ СЪЗАКЛЯТНИЦИ“ НА ПЛОВДИВСКИЯ ТЕАТЪР – ЕДНО ИСТИНСКО ТЕАТРАЛНО ПИРШЕСТВО

• С него започна Есенен театрален салон Сливен’2023. Класическата пиеса на Георги Данаилов е поставена от режисьора Стайко Мурджев с оригиналното си заглавие.

Със завладяващо емоцията представление започна тазгодишният Есенен театрален салон в Сливен. Съзаклятието на артистите от Пловдивския драматичен театър и невероятното въображение на режисьора Стайко Мурджев родиха истинско пиршество на театралността. В „Солунските съзаклятници“ на Георги Данаилов и Стайко Мурджев съпреживяваш един спиращ дъха разтърсващ разказ за случилите се преди 120 години Солунски атентати, извършени от група млади българи в името на свободата на Македония. Борис Сарафов, Орце Попйорданов, Димитър Мечев, Константин Кирков, Павел Шатев са оставили имената си в историята като „гемиджиите“ – решителни герои и анархисти, за чието смело дело, осъдено от едни и възвеличено от други, само Бог може да съди справедливо. В случая – и театралния зрител.

„Солунските съзаклятници“ напълно оправдава названието си мегаспектакъл. В него виждаме мощно разгърната не само философската идея за смъртта като единствен път към свободата, за обещаната и дадена жертва пред олтара на Отечеството, за лелеяното от младите сърца клетвено изгаряне на кладата на свободата, с надеждата, че един ярък терористичен акт може да отвори очите на Европа за българското страдание. Спектакълът търси истината за това: безпримерно геройство ли са солунските атентати или безразсъдно престъпление? Темите за свободата, смъртта и истината за тях са разработени отчетливо и силно, с блестящо използвани театрални средства – звук, светлина, танц и песен така, че всичко в спектакъла способства, синтетично и многопластово, за наслагване на театралното напрежение до търсения взрив от емоции, който разтупва сърцето и хваща за гърлото. Спектаклите на Стайко Мурджев се отличават със своята разтърсваща сила и висока емоционална вълна, която те залива и оставя без думи. От спектаклите на Стайко Мурджев не можеш да излезеш безразличен. Така е и в неговите Солунски съзаклятници. Това впрочем е голямата мисия на театралното изкуство.

„Солунските съзаклятници“ на Пловдивския театър не е просто разказ за едно историческо събитие. Поетическият патос е осъвременен. В спектакъла е вплетена и една по-модерна визия за световната сцена като кабаре, която се върти и повтаря мантрата на безразличието към страданието и страдащите. А отвъд светлините се заплита провокативният спор между предупрежденията на разума и прехласването в смъртта.

Сценографът Никола Налбантов получава Аскер за сценографията, изградена в пълна хармония с режисьорската мисъл. Музиката на Петър Дундаков подкрепя идейната канава на спектакъла, с песните по текст на Стайко Мурджев. Спектакълът има много театрални награди, награда Икар за поддържаща женска роля, номинации за режисура, артисти и за действително невероятното и майсторско техническо изпълнение.

… „Солунските съзаклятници“ е класическа пиеса на Георги Данаилов, която е поставена в Пловдивския театър с оригиналното си заглавие. Напомням това, заради нескопосаните „бързи, смели и сръчни“ коментари на многознайковци, че заглавието всъщност било „Солунските атентатори“. Абсолютно невярно твърдение, което носи и друг смисъл! „Солунските съзаклятници“ са поставяни неведнъж на българска сцена. В Народния театър днес пиесата се играе под същото име. Многократно се поставя в учебния театър на НАТФИЗ със същото име. В Сливен постановката на  тази пиеса се случва през 1985 г., под режисурата на Пламен Марков и заглавието „Солунските съзаклЕтници“ /режисьорът има право да промени името на спектакъла/. Заглавието „Солунските атентатори“ е използвано преди много години, единствено в постановка на Красимир Спасов в театър „Сълза и смях“, когато в ролята на Борис Сарафов е Явор Милушев.

Накрая, искам да потвърдя, че Есенния театрален салон в Сливен започна с едно театрално зрелище от висока класа – „Солунските съзаклятници“. чиято изпълнена с дълбок  смисъл брилянтна  естетика беше истинска радост за очите, сърцата и умовете на зрителите, които обичат и ценят театъра, и умеят да му се наслаждават.

Благодаря на режисьора Стайко Мурджев и всички създатели на спектакъла за удоволствието. И на директора на Сливенския театър Радост Костова – че покани в Есенния театрален салон това класно, образцово и вълнуващо представление.

Щилияна ВАСИЛЕВА