ПИНОКИО – ПИЩЕН ТЕАРАЛЕН ПРАЗНИК ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

• Детският приказен театър на читалище „Зора“ – с нов спектакъл. Разговор с ръководителя на театралната студия Ивайло Гандев, който се осланя на интуицията, на желанието и вдъхновението на децата

Един театрален спектакъл – достоен продължител на традициите на детския приказен театър, видяхме в зала „Зора“. Въпреки че е детски – изключително професионално издържан, и точно защото е детски – светъл, цветен, пищен, празничен, увлекателен за малчуганите, изпълнили театралния салон. Видях тези деца, радостни и със светнали очи, които се опитваха да влязат в диалог с Пинокио, за да му кажат, че го подкрепят и обичат. И се убедих, че посланията на Карло Колоди от приказната сцена стигат до своя адресат. Защото представлението инспирира на емоционално ниво детското чувство за хармония, доброта и светли вълшебства. И изникват едни чудесни въпроси за деца и възрастни, вечните въпроси: Какво е вълшебството, което е нужно да се превърнеш в човек? Какво е чудото да имаш сърце? Как да различим истината от лъжата? Как да живеем в истината? Какво е да си човек? – За това разказва „Пинокио“ – една приказка в приказката с много мъдри поуки.

Участва в това представление ансамбъл от великолепни млади артисти – малки и големи, застанали заедно зад идеите на спектакъла. Ансамбъл от деца с доста голяма възрастова разлика, трудно съчетаем на пръв поглед, но работещ в удивителен синхрон. Видяхме екип от млади артисти, говорещи без превземки изключително правилен книжовен български език – перфектна работа със словото на ръководителя на студията. Музиката на Георгиос Филаделфевс прекрасно илюстрира фабулата на спектакъла и допринася за неговата празничност. А също – хореографията на Наталия  Хаджикостова и участието в представлението на ръководения от нея балетен състав при читалището.

Вече 11 години, в сливенското читалище „Зора“, ръководител и вдъхновител на театралната студия е актьорът Ивайло Гандев, който, преди да завърши Театралната академия в София, е бил възпитаник на детската театрална студия на Николай Априлов. А като кореняк сливенец – не е безразличен към голямото дело и ярката следа, оставена на поколенията от бащата на приказния театър на Сливен Георги Костичков.

Разговаряме с Ивайло Гандев за спектакъла, за идеята Пинокио, за студията и децата, които се обучават в нея.

-Детският театър Ви е близък, да питам ли защо?

-Аз съм започнал да се занимавам с театър още като ученик в детската театрална студия при Николай Априлов и някак си тази работа ми е много на сърце.

-И сигурно неслучайно в този спектакъл сте постигнали празничността на представленията на Николай Априлов…

-Силно се надявам да е така. Аз нямам претенцията и желанието да унаследявам нечии маниери, способи и т.н. За мен е важно човек да се развива по собствен път. Но наистина, при Николай Априлов всичко беше празнично, тържествено, вдъхновяващо и въодушевляващо. А особено на съвременните деца, това е изключително нужно.

-Откъде започна пътят, който стига до днешния „Пинокио“ на детската театрална студия при читалище „Зора“ под Вашето ръководство?

-Първото представление, което направих преди 11 години, беше „Палечка“, по приказката на Шарл Перо, драматизация на Венцеслав Асенов. „Пинокио“ също е по негова драматизация. Аз много харесвам драматизациите на Венци Асенов, той има над 10 приказки и романи, драматизирани за детски театър. По професия режисьор,  той се справя с тази задача по един впечатляващ начин.

-Имаше ли повод за началото на сезона да изберете „Пинокио“?

-Пинокио е изключително лична история за всеки от нас. Както се казва в една от песните, които Венци Асенов е написал специално за тази пиеса /той има написани песни за всеки един текст/, „Пинокио от нас е всеки и всеки носи дървена глава“. Въпросът е тази дървена глава да „уври“ и да се случи в нас тържеството човешко. За мен това е един от най-силните му текстове като драматизация. Още повече, че досега не ми се е случвало да поставям нещо, което да не ме засяга лично, чисто човешки, като Ивайло Гандев. И съм благодарен, че Народно читалище „Зора 1860“ подкрепи този проект, заедно с Национален фонд „Култура“, които финансираха щедро целия процес и постановката. Аз съм искрено щастлив от постигнатото с децата. Това изисква много усилия, търпение и труд, труд, труд, на което аз се опитвам да науча децата, защото това е нещото, което много липсва на днешния ден. Няма как да постигнеш резултат без труд и усилия.

-Как става спойката в такъв актьорски ансамбъл, в който има и съвсем малки, и доста големи деца?

-Не е лесно, но когато искаш да постигнеш нещо, намираш начин да го постигнеш. Разбира се, тук всеки си има своите тайни. Но когато знаеш в какво се целиш, се осланяш на интуицията, на желанието и вдъхновението на децата.

-Каква е Вашата цел като ръководител на театралната студия?

-Целта ми е да станат от Пинокиовци хора, това е много важно. За мен тази история е много сантиментална. Не зная дали навремето са си давали сметка какво е написал Карло Колоди, но е много силна историята за мечтанията на един възрастен човек, за създаването на едно човешко същество, за възпитанието на това малко същество и за това как то само стига до съзряването си, до осъществяването на мечтата да имаш сърце. Сърцето не е даром. Мисълта не е даром, тя е плод на учене, на усещане, на авантюра, на приключение… Аз не зная какво от всички тези неща моите деца ще научат, но за мен е важно да оставим белег в тях за добро и лошо. Става въпрос да станат хора. Става въпрос да избягат от бита, който води към затъпяване. Защото с всички тези модерни технологии много бързо се задоволява човешкият емоционален глад и търсим все ново и ново, но до каква степен това те прави човек?…

-В представлението използвате всички изкуства, които допълват и правят по-пъстър и въздействащ един спектакъл – музика, балет, декор, костюми. Какви театрални средства и техники прилагате за тези все още незрели млади театрали?

-Най-работещата техника е искреността. И да се държиш с тях като със зрели хора. Да не ги подценяваш, да не ги омаловажаваш. Който оцелее – оцелее. Но искреността и позицията да бъдеш равен с тях като отношение за мен е най-голямата и най-вярната „техника“. Всички други методи и способи са строго индивидуални. Разбира се, всяко дете си иска своето внимание и своето вярно отношение. Но това, което поставям на първо място, е Искреността.

-Каква е идеята Ви за детската театрална студия – люпилня за млади театрали или за театрални поклоници? Много от децата вече са изкушени от актьорската професия…

-Най-важното за мен е те да имат уважение към сцената и към хората, които се занимават с това. Много съм далеч от идеята непременно да станат артисти. Това, че те го искат, е страхотно. Но винаги на това им желание слагам удивителна и многоточие. Защото ние сме длъжни да предупредим, да кажем, че за тази професия човек трябва да положи много усилия, да има много търпение и нерви. Аз подкрепям онези, които са избрали този път, но съм длъжен да ги предупредя.

-Какво ниво искате да постигнете с детския приказен театър?

-Нивата се задават взаимно. Искам те да влагат мисъл и чувство, за да има театър и той да е честен, без излишни претенции. Искам нивото да се поддържа такова, каквото е в момента. Оттам насетне – надграждането и всички големи думи колко високо искаме да стигнем, няма да са реални. Всяка година идват нови деца, други си тръгват, има една постоянна „смяна на кръвта“ и ти пак започваш отначало, пак учиш и т.н…

-Но Ви е приятно да правите театър с деца…

-След 13 години с тях няма как да не ми е приятно. Това ме спасява. Както беше казал великият Наум Шопов, театърът винаги ме е спасявал. Всеки със своето житие-битие се напряга, има и тегоби, и проблеми, обаче влезеш ли в театъра, независимо дали работиш с колеги актьори или с деца, енергията става друга, ти ставаш друг, прераждаш се.

-Кои имена със заслуги за спектакъла не трябва да пропуснем?

-На първо място, не трябва да забравяме имената, които са ни учили. Да не звучи много патриотично-патетично, но на първо място – създателят на приказния театър на читалище „Зора“ Георги Костичков. Разбира се – и всеки един, който е минал през този театър. Моето начало беше при Николай Априлов, но преди мен в него е бил Васил Василев-Зуека, актьори професионалисти като Тодор Близнаков – това са имена, свързани с този театър, които трябва да се помнят.
А тези, които са замесени в приказното приключение „Пинокио“ – това са на първо място децата. На второ място е изключителната драматизация на Венцеслав Асенов, музиката на Георгиос Филаделфевс, който води смесения сливенски хор „Добри Чинтулов“ при читалище „Зора“, сценографът и художник по костюмите Борислава Захариева, разбира се Наталия Хаджикостова, с чиито балерини работим за четвърти път, секретарят на читалището Галина Георгиева, която вече 11 години подкрепя моята работа, идеи и предложения. Но основно заслугите са на децата, тях виждаме на сцената, те предават нашите идеи и вълнения на публиката. Благодаря на децата, защото те придават смисъл и сърце на цялата работа. И в един момент, в края на репетициите, започнах да си мисля, че с възрастта ние пак започваме да заприличваме на Пинокиовци. Защото те идват с много повече енергия, предложения, ищах – и започваш да се вслушваш в тях, и започваш да растеш наново. Така че, в някакъв смисъл и децата могат да ти бъдат учители. Благодарности още веднъж на Национален фонд „Култура“, защото без тяхната финансова подкрепа в тези времена ще е малко трудно.

 ГЕРОИТЕ ОТ СЦЕНАТА, ЗА ПИНОКИО И ЗА СЕБЕ СИ

 Кристиян Жеков – Джепето. Ученик в 11-ти клас на Езиковата гимназия „Захари Стоянов“ в Сливен: „Занимавам се с актьорство в студията от около година, винаги съм обичал да се превръщам в някой друг, въображаем, който реално не съществува. За мен голямата страст е да играя на сцена и да мога по един текст, от нулата, сам да изградя персонажа си. С помощта разбира се на Ивайло Гандев, който ни учи на актьорското майсторство. Джепето е един много интересен образ, защото той носи тази крайна позитивност, доброта, даже наивност. Много ми харесват моментите, в които трябва да пречупя себе си като характер,  да създам възрастен, приведен, привидно безличен, но всъщност много позитивен герой. Прекрасното в този спектакъл е, че главният герой Пинокио влиза на сцената като едно дърво и минавайки през различни събития и ситуации, той реално става човек. Много сериозно съм се замислил дали да не се занимавам по-нататък с актьорска кариера. Разбирам, че ще е много трудно, но си заслужава.“

Янислав Иванов – в ролите на Огнегълтач, Дебелият Чичко и Кит. Ученик в 12-ти клас на Езиковата гимназия – Сливен: „В този театър съм отскоро. Но Приказният театър на читалище „Зора“ ми дава свобода на мисълта и много поуки, които в ежедневието не бихме могли да изведем, ако не се задълбочим в битието. Този спектакъл ми даде поуки и за процеса на работа, и за самия спектакъл като текст, идеи, идеали и прочие. На всеки от нас той дава много неща, стига да имаме очи да ги видим. Поуката от „Пинокио“ за мен е, че в този свят, колкото и приказен да е той, трябва да сме истински. Приказките често са цялата истина, просто показана фантазно. Аз свиря на цигулка от 10 години и обичам много музиката. Но с риск моята учителка г-жа Елена Попова да се обиди, като начин на изразяване повече ми пасва театърът. Той създава празници.“

Мария Балдис – в ролята на Куклата от Градския театър. … Ученичка в 11-ти клас в Езиковата гимназия в Сливен: „Куклите са едни от главните персонажи в представлението. Персонажът, който играя, е изключително весел, хиперактивен, опитвам се да го играя с цялата си енергия, защото този образ вкарва много емоция в цялата постановка. Куклите трябва да играят с много чувство и емоция. Това искаше и Ивайло Гандев от нас: емоция и да харесваме персонажите, които играем – за да се получи. Аз започнах да се занимавам с театър на доста ранна, предучилищна възраст, но спрях за 3-4 години и сега от половин година се връщам, и съм изключително щастлива. Театърът разширява мирогледа на човека, в театъра се преживяват всички човешки емоции и отношения, тук откриваш себе си и това е прекрасно.“

Иван Андонов – в ролята на Котарака Разказвач. Ученик в 12-ти клас на Природоматематическата гимназия „Добри Чинтулов“, в паралелка по софтуерни и хардуерни науки, с английски: „Въпреки че уча точни науки, аз винаги съм искал да стана актьор. Училището беше „план Б“. Още от 4-годишен играех малки скечове на семейството си и те ме поощряваха. 14 години по-късно, продължавам. В приказния театър съм от 2018 година, вече четири години. Що се отнася до ролята ми, аз обичам котки и ми беше много интересно да вляза в ролята на една котка – наполовина котка, наполовина разказвач. Това е театър в театъра все пак, не сме типични котки, типични лисици, но ми харесва… Театърът ми носи най-вече енергия. Аз съм меланхолична личност, понякога идвам без настроение, но изляза ли на сцената, аз се зареждам с енергия, зареждаме се взаимно с другите, става интересно и забавно. Да раздаваш щастие, най-вече на децата, с тази постановка – радвам се и съм доволен от това. Благодарен съм най-вече на Ивайло Гандев, че въпреки чепатия ми характер, той ми се довери и ми помогна да преодолея някакви мои собствени граници. Благодарен съм на всеки един от трупата – малки и големи, защото ние сме един екип, а театърът е екипна работа. За щастие или не, аз доста отдавна виждам своя път в една посока – НАТФИЗ.“

Главната роля на дървеното човече, което иска да има човешко сърце, изпълнява Петър Тенев. В спектакъла участват възпитаниците на детския приказен театър „Зора“ София Николова, Иван Андонов, Кристиян Жеков, Петър Тенев, Янислав Димитров, Ивана Панайотова, Мария Балдис, Александър Енергиев, Емилия Бахчеванова, Каспар Бохосян, Нелина Михайлова, Благовест Ташков, Бояна Данчева, Деница Панова, Пламен Тачев, София Андреева, Ема Черникова и др.

Впечатления и интервюта – Щилияна Василева