Днес е най-големият празник на ромите Банго Васил – циганската Нова година, наричана още Василица. Традиционно празникът продължава три дни – от 13 до 15 януари, в които отрупаната с ястия трапеза не се вдига, а циганската музика не спира да оглася махалата. 14 януари е най-важният празничен ден. Да извикаме в тоз ден един музикален цигански образ от миналото на Сливен, веселил целия град.

Йордан Богдар

ДИРИГЕНТЪТ

  • Из очерка „Тримата трубадури“ на сборника „Незабравени и драги“

Метлата на времето се повлече върху спомените за него и ги заличи. Малцина вече си спомнят образа на този вдъхновен солист, диригент и интерпретатор. Забрави се буйният му смях, лицето с хиляди гримаси, всекидневната гротеска, вливана в музикалния ни живот от онова време.

Той беше олицетворение на музика, извор на песен и мелодекламации. От сутрин до вечер, в делник и празник, по сватби или погребения, на парад или маневри – този фараонов потомък вървеше сто метра напред, махаше смело пръст и палка, клатеше глава, гонеше децата. Неговата постоянна среда беше бомонда на Сливен, въртеше се около хоровете, край музикалните салони на двете гимназии, из военния клуб и градската градина, навсякъде, дето можеше да се чуе песен, пиано или оркестър. Той познаваше мировата музика, тананикаше увертюра от всички опери и оперети, можеше да изпее отделни арии, речитативи, религиозни сола, менюети, валсове, хора и ръченици. Достатъчно беше да му се каже – какво искате – за да извади свитък с ноти, без които никога не ходеше и като си дадеше тон, запяваше тържествено, страстно, вдигаше се на пръсти, за да вземе височините, а накрай близваше сополът, слязъл да чуе разпаления тенор, изпълнител и диригент.

През една есен влакът грабна любимия ни трубадур, за да го отнесе далеч. Там той заживя между чужди и те о обикнаха все тъй сърдечно. Привърза се към тях, не помисли да се върне тук. Остави само спомена за песента и палката си, за някаква Травията, Танхаузер, Аида, Тоска, Мадам Бътерфлай, които сам той композираше по свое вдъхновение, по свой музикален маниер. Изпълняваше ги винаги с обърнати наопаки нотни щимове, но затуй пък от сърце.

Навярно си спомняте за тази някогашна музикална антика – Георги Циганчето от Сливен?

Б.Р. Рисунката шарж е на художника Никола Бояджиев.

 

Партньори

Последни публикации

Категории

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.