• Да отворим на Бабинден дума за първите български и сливенски дипломирани акушерки – от Райна княгиня в Панагюрище до баба Паскалца в Сливен и първия Родилен дом в града

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на жените, които помагат при раждане на младите булки и невести. Обредността в този ден е подчинена на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Но не за тази обредност искаме да разкажем сега.

Днешният Бабинден по нов стил е официално обявен за Ден на родилната помощ през 1951 година. Все още голяма част от българските акушери и гинеколози почитат професионалния си празник на 21 януари, когато е Бабинден по стар стил. Но нека, като съвременни хора, да почетем празника по новия стил. И като сливенци, да разкажем за началото на родилната помощ и нейните първи жрици в нашия град и в страната.

До Освобождението, при раждането на децата помагали наистина така неречените баби. И щом има народни лечители, нека ги наречем народни акушери, чиито познания за раждането са били добити от техните баби и прабаби, които преди тях са се занимавали също с бабуване. Бабите били дълбоко почитани от населението, защото на други то не можело да разчита.

Първата дипломирана акушерка в България е легендарната Райна поп Георгиева или Райна княгиня, ушила знамето на Априлското въстание и станала първата му знаменоска в Панагюрище. Със съдействието на руския консул, след въстанието тя е изпратена да учи в акушерско училище в Русия, а след завършването му работи като акушерка в Търново, Русе и Панагюрище. Една друга храбра българска жена, съратничка на Апостола Васил Левски – Христина Хранова, също е една от първите акушерки у нас. Тя завършва Киевската акушерска школа през 1881 година, участва в Сръбско-българската война през 1885-та като медицинска сестра и умира за жалост забравена.

Какво се случва по онова време и малко след това в Сливен? Да предприемем едно кратко пътешествие през спомените на Йорданка Калайджиева – медицинската сестра, обслужвала първия сливенски родилен дом и някои други факти и бележки, останали в архивите?

Първата дипломирана сливенска акушерка е Зоица Паскалева, завършила акушерско училище в Цариград през 1890 година. След завършването му тя се завръща в Сливен, където била изключително почитана от населението, но по аналогия на нейните необразовани предшественички, започват да я наричат баба Паскалца.

Първото акушерско училище в България е открито в София през 1895 година и няколко сливенски жени се учат в него. Една от завършилите го е Йорданка Петрова, дългогодишна сливенска акушерка, която дарява дома си за основаването в Сливен на първия родилен дом.

Около 1908 г. акушерското училище в София завършват още Стефанка Башева и Мария Денева, които работят като акушерки в общинската амбулатория в Сливен. През 1912 г. акушерското училище завършват Иванка Йорданова и Анка Пиронкова, работили първоначално по сливенските села и завърнали се да работят в града около 1933 година. След тях започват да практикуват акушерството по-млади сливенски жени с по-висок образователен ценз.

Родилният дом в Сливен е открит няколко десетилетия след построяването на старата Сливенска окръжна болница през 1900-та година. Той започва да работи през 1939 година, но официалното му откриване става през май 1940 година.

Първата сливенска акушерка Йорданка Петрова работи дълги години в общинската амбулатория, „обичана и почитана от младите майки“. Тя няма семейство и деца и е посветена единствено на благородната си професия. Починала е на 64-годишна възраст, през октомври 1939 година. Няколко дни преди смъртта си завещава дома си, покъщнината, чеиза и спестените си пари на Женското благотворително дружество „Майчина длъжност“, като в завещанието е подчертано, че дарението се прави за откриването на родилен дом за бедни родилки. Женското дружество прави разпродажба на цялата покъщнина и чеиз на Йорданка Петрова и с тези и завещаните от нея пари закупува инвентар за обзавеждане на първия родилен дом в Сливен. Сливенската община отпуска малка годишна субсидия за подпомагане издръжката на родилния дом.

Йорданка Калайджиева е назначена за медицинска сестра и домакиня в него на 15 декември 1939 година. Заедно с нея са назначени и две санитарки. Дотогава в България имало само четири родилни дома, пише Калайджиева. Тя и изграденият от женското дружество комитет успяват до май 1940 година да преустроят малката скромна къща в един добре обзаведен за времето си родилен дом. Тогава председател на женското дружество „Майчина длъжност“ е Стела Русчева. Съставеният от дружеството комитет за отваряне и стопанисване на родилния дом е в състав: председател Елена Чаушева и членове Катя Русчева, Роза Донкова, Катя Рамбакова, Стела Маринова, Анка Тошева, Роза Кондакова, Мара Византиева, Гена Дограмаджиева, Надя Маринова, Марийка Христова и Калудка Башева. Гражданите на Сливен даряват много покъщнина и обзавеждане като одеяла, нощни шкафчета, масички и дребни мебели, хасе за чаршафи и пелени. В една от стаите се обзавежда родилна зала с родилен стол, родилна маса, шкаф за инструментариума, два барабана за стерилизация, кушетка за почивка. От родилната стая се влизало в банята, в която всяка родилка се изкъпвала предварително и облечена в чиста нощница на рома, влизала в родилното. В банята, над бебешка вана, на текуща вода, се къпели и бебетата. Леглата да родилките били първоначално шест в две стаи, а после десет в три стаи. Кошчетата на бебетата поставяли до тях, тъй като за новородените нямало отделна стая. На първия приземен етаж на родилния дом се помещавали стая за сестрата, за дежурната акушерка, стая за санитарките, кухня, пералня, коридор за гладене и мазе. Сливенските жени започнари да свикват да раждат в родилния дом.

Всяка родилка си избирала акушерката, при която да роди и която отговаряла персонално за нея. Родилките и бебетата се изписвали на седмия ден. Родилката плащала хонорар на акушерката, отделно – на родилния дом. Имало определена такса за заможните, половин такса за работничките, бедните не плащали такса.

Първото бебе се ражда на 4 май 1940 година. Първите привлечени в родилния дом акушерки са Иванка Йорданова и Анка Пиронкова, по-късно са привлечени още две акушерки – Стефанка Башева и Мария Денева. В края на 1943 г.  в родилния дом идва на работа току-що завършилата млада акушерка Димитрина Мечкова. Акушерките работят и в частния сектор и когато се наложело да закъснеят, медицинската сестра Йорданка Калайджиева правела тоалети на майките, къпела децата и в екстрени случаи дори ги израждала. Екипът се справял и с леки, и с по-тежки раждания.

Първоначално към родилния дом нямало назначен лекар. Към него била „прикрепена“ д-р Елисавета Абаджиева, която работела в градската амбулатория. Тогава съвместителство не се плащало, лекарката получавала заплатата си от здравната служба, но се отзовавала на всяко повикване в родилния дом в дъжд, жега и студ, денем и нощем.

В родилния дом започнали да идват все повече жени и от селата, уплашени от голямата смъртност на бебета и родилки преди или след раждане. Калайджиева разказва, че е виждала по селата новородени деца, наплескани целите в сол и пепел, умиращи със запушени пори, други – инфектирани от нарязването на гръбчетата със завана. Бабите шетали около майките с мръсни ръце, режели пъпната връв със завана и насаждали инфекция на детето и майката. Сестрата видяла случай на пристигнала от село родилка, с родено бебе, но инфектирана от останала в нея плацента. Бабите били отрязали пъпната връв, освободили бебето, а на непадналата плацента към родилката завързали един мръсен цървул… Сега звучи невероятно, но бабите навремето по селата принасяли не само полза, но и беда…

В родилния дом, ръководен от женското дружество „Майчина длъжност“, след 9 септември влиза и акушерката Димитрина Мечкова. През 1945 г. домът става общински и Димитрина Мечкова е първата назначена в него щатна акушерка, която по-късно става старша и ръководител на родилния дом. В дома на щат са назначени още две акушерки. През 1947 г. родилният дом става държавен. За него се избира нова сграда, която побира над 20 легла.

През 1951 г. родилният дом става част от градската държавна болница, съвместява се с гинекологичното отделение и се обединяват  в акушеро-гинекологично отделение. Както впрочем в по-разширен вид, родилното отделение продължава да съществува дълги години до днес, обединено в акушеро-гинекологичен комплекс на Сливенската окръжна болница.

Толкова – за началото. И за имената, които трябва да се помнят.

Честит празник на родилната помощ на всички професионалисти, които празнуват новия ден на стария Бабинден – лекарите, акушерките, сестрите, медиците, които охраняват раждането на новия живот!

Щилияна ВАСИЛЕВА

Сн.: АГПО със завеждащ д-р Митков

Партньори

Последни публикации

Категории

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.