• Пътищата на Иисус Христос от раждането до смъртта, пред които поклонниците благоговеят

Странно или не, днес известността на шотланската рокгрупа „Назарет“ е далеч по-голяма от града, дал нейното име. На мястото, където Мария е научила вестта, че ще роди син Божи, в тези празничните дни няма пъстър парад, не звучат шотлански гайди, не се стича тълпа поклоници. Витлеем си е присвоил цялата тази слава и благата, които я съпътстват.

Преди повече от две хиляди години  нито преброяването на населението, нито плащането на данъците е можело да се извършва он-лайн. Затова прокураторът Квириний наредил всички поданици на римската провинция да се явят лично във Витлеем. И точно в това е големия шанс на това градче, разположено на десетина километра от Йерусалим.  Верен на дълга и респектиран от заповедта, дърводелецът от Назарет Йосиф  и бременната му съпруга Мария,  като всички останали, потеглили натам. Така се сбъднало едно от пророчествата в Стария завет, описано от евангелиста Матей – Месията да се роди точно във  Витлеем.

Пътят от Йерусалим към Града на хляба, както наричат родното място на Христос,  минава през красивите хълмове на Западния бряг на река Йордан.  Наоколо са пръснати маслинови градини и самотни къщи с дебели стени и плоски покриви. Жълтият и розов  мрамор, с който са облицовани те, идва от кариерите в  Хеброн и Наблус.  Надморската височина е 765 метра, наблизо е Юдейската пустиня, а на четиридесет километра – Йордания.

Във Витлеем – град със  120 000 души население, е  гробницата на Рахел, съпругата на Яков. Тук е и кладенецът на Цар Давид. В околните селца Бет Джала и Бет Сахур има реликви от всички религии. Районът е известен като производител на най-качествения зехтин. Отглеждат се кайсии и лоза. Налива се вино. Прочута е и местната козметика и мебели, както и ръчно направените изделия от маслиново дърво.

Но преди да тръгнат по пазарищата и околните светини, първото място, към което се отправят поклонниците, когато стъпят на градския площад, е църквата „Рождество Христово“.  Тук на 25 декември идват камерите на най-големите световни телевизии, за да предадат тържествената литургия по повод раждането на сина Божи.

Строителството на внушителна сграда от огромни каменни блокове,  започва през далечната 326 година, а иконостасът е дарен от руската патриаршия преди 150.  Той има две части –католическа и православна. Малката врата към яслата, в които се родил Исус, е от лявата страна на олтара. Стръмни стълбички водят  към нея. Светото място има площ само  около два квадратни метра. Но,  за да се стигне до сребърната звезда, поклонникът трябва  силно да се наведе и почти да пропълзи до нея. Чак тогава ще види и вдлъбнатината в средата й, която бележи мястото на свещеното рождение. Вдясно е мраморното коритото, в което Младенецът е бил поставен след раждането.

Но празникът на Рождеството не е само радост, той е съпътстван  и от кървава трагедия. След като тримата влъхви не издават  къде е Христос,  Цар Ирод  заповядва  да се избият всички новородени през последните две години. Според евангелието на Матей, двадесет хиляди  бебета са пожертвани тогава.  Тяхната гробница е вдясно от олтара.

В своите писания Матей твърди още нещо: След като се е родил Исус, Йосиф сънувал, че смърт грози сина и съпругата му и че веднага трябва да напуснат  Витлеем. Докато бягат, капка мляко капнала от гърдата на Мария.  На пода на пещерата то се превърнало във варовит камък.

Йосиф отвежда семейството си в Египет и така намира спасение. Две години по-късно той се връща в Назарет. Тук Христос прекарва  детството си.

Назарет или както израелците го наричат Нацерет е град, населен преди всичко с мюсюлмани. Християните са 40 на сто. Но ако синът  Божи слезе тези дни и се разходи из града на своето детство и юношество, сигурно ще бъде доста  озадачен.  Защото на търговските витрини ще прочете: “Всегда свежая и живая рьба“ или „Здесь говорим по руски“.  А и някой запасен полковник или генерал от Червената армия, накичен с ордените си, може да мине покрай него,  особено ако е Девети май, деня на победата над хитлерофашизма.

През петдесетте години на миналия век заселници от Съветския съюз създадоха на два километра от древния град  втори „Назарет“ – като добавиха към името му „Елит“/горен/. Трябваше да минат почти седемдесет години и съвсем наскоро новото селище да получи свое име – Ноф Халил.  Но пътят на туристите почти не минава през него. Защото те идват в Назарет заради Исус, а когато той е живял там, ясно е че  град „Елит“ изобщо  не е съществувал.

Базиликата, считана за най-значима в Назарет, а и не само там, е  „Благовещение“. Тя е  построена през 1969 година, на мястото на ранновизантийска църква,  разрушена от мюсюлманите.  В долната й част е  пещерата, в която се е смята, че  Дева Мария  е чула думите на Архангел Гавраил:

„Господ  е с теб и благословена си  ти сред жените.“

Църквата, чийто архитект е  Джовани Музио, е построена в изключително модерен стил и е най-големият християнски храм в Близкия Изток. В нея от 17 декември 2013 година има и българска мозаична  икона.

Сред светините  на Назарет е синагогата,  върху чийто основи през 1887 година гръцката католическа общност е построила църква. Смята се, че тук Христос е произнасял  първите си проповеди. Те обаче са били посрещнати  на нож от местните равини. Това го е принудило да напусне градчето, в което е расъл.

Ще мине време, неговият път ще стигне до Йерусалим, където ще намери гроба си, но ще преживее чудото на възкресението.

                                                                                                                                                           Исак ГОЗЕС

Партньори

Последни публикации

Категории

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.