• Успешна премиера на „Паническа опера“ беляза датата 13 септември в големия салон на Драматичния театър в Сливен

Ходоровски – световно име, с творчество у нас малко познато. Стилистиката на Ходоровски, да си признаем, ни е, ако не непозната, то не особено близка. На театралната сцена Ходоровски се поставя за пръв път у нас. С неговия необичаен стил, който трябва да бъде разигран в театрално представление… И същевременно сме много любопитни към неговата странна естетика, към необичайното му мислене, към причините за гръмовната му слава…

Едно смело театрално предизвикателство виждаме на сливенска сцена. Показва ни се една нова и съвсем различна стилистика. Интересно приключение в Ходоровски стил! В нея няма театрален разказ. В нея са надградени като на кино сцени, които, макар и разноцветни сюжетно, са логически свързани в една философия на страховете и паденията, комплексите и лудостта на постмодерния ни объркан свят, водещи към изключително силния финал. Човекът мъкне оковите на своето битие, следва измислените си богове, но си остава част от глутницата, която вие към луната… Това е паническата опера, смесила в едно много гласове и регистри от съвремието, но изпята по един оригинален начин.

В „Паническата опера“ на Ходоровски са включени 24 миниатюри, които маркират в едър щрих безумието и психозата на света, лутаниците и деформациите на личността, абсурдите на действителността и липсата на човечност у човеците. Те се надграждат във визуалното решение на един олимпийски плувен басейн, ограден със знамената на държавите от ЕС. Художникът Петър Митев е неговият създател, в тон с режисьорската идея. Участниците в това символично състезание се надиграват видимо всеки под своето знаме, но невидимо в своя общ евродом. Актьорите са с изрисувани върху лицата клоунски маски. Героите им – участници в един безкраен карнавал на суетата, глупостта, фалша, лицемерието, ожесточението. Тези скечове без видима връзка помежду си могат много лесно да преминат в клоунада, ако я няма вещата ръка на режисьора, ако се прескочи мярката, ако го няма цялостния, магически свързан театрален прочит на карикатурния и пародиен персонаж.

Всеотдайната екипна игра на актьорите заслужава адмирации. Никой не играе за себе си, не изявява себе си, а участва отговорно и с целия си талант в общото театрално начинание. За да поднесат всички заедно на публиката един интересен и значим за сливенския театрален летопис резултат. Той се дължи на енергията и целеустремеността на актьорите от сливенската трупа Августин Демерджиев, Димитър Марков, Ивайло Гандев, Мария Панайотова, Самуела-Ивана Церовска и гостите Станислав Кертиков и Яна Бобева. Те играят Ходоровски с удоволствие и желание да запознаят българската публика с един необичаен автор, който по свой неподражаем стил говори на света.

Изкусният прочит на Ходоровски от режисьора Петър Денчев е поредното творческо постижение на характерното му откривателско, модерно и стилно театрално мислене, което прави чест на афиша на сливенския театър. В безупречната театралната архитектура на сливенската постановка на „Паническа опера“ той вплита социалната тревога за ужасните последствия от наводнилите живота ни обществени заблуди, измислени авторитети, лъжливи очаквания, от личностната маргинализация, поднесена с една екзестенциална чувствителност към уродливите творения на онова, което се случва в супермодерното ни битие.

Джазирането на миниатюрите, на темпата, на ситуациите, на мотиви от Болеро не по Равел, а като модерен „летящ“ танц, изгражда динамиката на спектакъла. Спектакъл, който говори на доста циничния език на днешния човек, но е в действителност един панически обезпокоителен диалог за напреженията на съвременността.

Аз няма да разказвам най-любопитните сцени. Нито най-силните. Те не могат да бъдат разказани. Те трябва да бъдат видени, почувствани и осъзнати философски и емоционално. Което впрочем е целта на театъра като знание за света и като обществена трибуна.

… С новия си спектакъл Сливенският драматичен театър, неговото ръководство и неговата трупа, начело с актрисата директор Радост Костова, направиха поредната стъпка в развитието си към високия художествен вкус, към откриването на непознати територии в изкуството, с дълбокото осъзнаване, че театърът е крепител на духовността и инструмент за събуждане на човешката свяст.

Щилияна Василева  

 

Партньори

Последни публикации

Категории

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.