• Казват, че на хорото здравите лекуват болните. Мощната енергия, която се предава от ръка на ръка, от гръб на гръб, действа по-силно и от ваксина. Като се добави и огъня, който близна небесата, изведнъж картината стана космическа

…Има едно време и едно място, в което радостта е много повече от тъгата, усмивки затулят яда по лицата, патриотизмът е заради едната любов към родината, не за място в парламента, а оптимизмът избуява до такива висоти, сякаш  България  току-що се е сдобила с  правителство и са закрили данъчното. И това са трите дни на фестивала на фолклорната носия в Жеравна.

Още при откриването  двама достойни мъже получиха почетното  звание „Апостол на българщината“. Професор доктор Иван Гаврилов е гинеколог  и онколог. Като лекар той е помогнал на много хора, а като истински българин  е раздавал сърцето и парите са за много патриотични каузи. Ако във всеки град има по един такъв като него,  страната ни ще е друга, казват тези, които го познават.

Деветдесетгодишният професор Лука Велчов пък дойде от Букурещ, за да получи високото звание. Казват, че той е най-големият българин в цяла Румъния. Потомък на преселници от Чипровския край, професор Велчов се е посветил в книгите и  дейността си  за опазването на българщината там, където живее. Той увери всички, че  вратите на дома на нашите сънародници в румънската столица са винаги отворени за всеки българин, който иска да ги навести.

На фестивала в Жеравна всички, независимо дали са вехти войводи, надянали чифте пищови, турски аскери, градски кокони, ергени от северозапада, баби от шоплука или напети офицери от запаса, играят едно хоро. И то е българско. Тропа множеството и то с такава алчност, сякаш две години са го държали на каишка. Всъщност то така си и беше, защото миналата година заради пустата пандемия фестивал нямаше.

Много неща имаше на празника под вековните дървета на гората над Йорданйовковото село, липсваше само едно – политици. В други години те понаминаваха ей така: за пропаганда, да ги повиди електората и да си направи някоя друга снимка за спомен. Но сега, явно, на нашите избраници не им е до хоро.  Не им спори стъпката, което се види и по телевизията. Само се препъват като коне, на които са надянали букаи.

Може би, ако тези държавни мъже и жени бяха отскочили до Жеравна да видят що е дух, приятелство, любов към България, достойнство и уважение на всеки към всеки, може би нещата щяха да бъдат други. Но как да оставят властта, която  точно сега се търкаля по жълтите павета като скитница…

Всъщност, нека уточним, че на купона все пак имаше един пишмян политик: Христо Димитров, ръководителят на ансамбъл „Българе“ и баща на фестивала. Той нарече скорошния  си опит да стане депутат като катастрофален, неуспехът си нарече голям късмет и се зарече друг път да не се захваща с неща, които не са му работа.

Във Жеравна нямаше управляващи и опозиция. Цялата власт беше в ръцете на виртуозите музиканти. Те диктуваха стъпките. И всички тръгваха по тях. Казват, че на хорото здравите лекуват болните. Мощната енергия, която се предава от ръка на  ръка, от гръб на гръб, действа по-силно и от ваксина.  Като се добави и огъня, който близна небесата и около който се завъртя многохилядната човешка  вихрушка, изведнъж картината стана космическа. А най-отгоре – магията в  песента на ангелогласната Деси Добрева. Че и Миро беше там, но не пя.

Как в такъв момент душата ти да не се размекне, куражът ти да не изригне като вулкан  и да не паднеш на колене, за да поискаш ръката на избраницата си. Това го видяха с очите си мнозина, но се случи нещо друго, което  не сме виждали.

Един от гостите  се врече в любов,  не на кой да е, а на собствената си съпруга!? Според всезнаещия професор-фолклорист Николай Ников, вричането не е нито като гражданския брак, нито дори като църковния, а нещо отгоре. То се прави задължително след като двамата влюбени вече са семейство и е като клетва да останат заедно до гроб. Дори според легендата, ако единият си отиде от този свят, другият трябва да го последва до три месеца. Добре обаче, че мъдрите ни предци са измислили и друг ритуал, благодарение на който това може да бъде избегнато.

Между другото, редно е да кажем, че фестивалът врътна макар и за кратко, задрямалата местна икономика. В радиус на тридесет километра от центъра на Жеравна леглата в хотелите и стаите за гости бяха заети. Някои от тях вече са и предплатени и за следващата година. Майстори занаятчии, под чийто пръсти се раждат везани ризи и сукмани, трофейни оръжия, грънци, менци и резбовани икони се порадваха на добра клиентела. А ако вникнем във  философията на фестивала – да се върнем два века назад, ще излезе, че тогава нашите баби и дядовци са живели далеч по-весело и спокойно от нас. Нищо, че са нямали мобилни телефони, часовници, телевизори с двеста програми, слънчеви очила и нашите амбиции. Вярно е, че те не са знаели кой е Версаче, Кензо или Гучи, не са носили чанти за четири хиляди лева, дори не са чували думата силикон, но това не им е пречело да бъдат красиви като картините на Майстора, да се кичат с пафти, които и днес са ювелирен шедьовър, да носят одежди, за които би им завидял всеки днешен парижки и милански дизайнер.

Послепис: Вярно, че Жеравна е чудо, но чудеса стават не само там. В това се убеди и авторът на тези редове. Той загуби портмонето си на пазара в близкото село Зимница. На пазар като на пазар – върволица от хора и човек, колкото и да е оптимист, бързо губи надежда, че изгубеното ще се намери.  Но се оказа, че не е така. Няколко часа по-късно, на изтерзания репортер се обадиха от Районното полицейско управление в град Стралджа, за да го уведомят, че портмонето му е предадено от някаква жена и той може да отиде и си го вземе. Благодарност и дълбок поклон на всички тези честни хора.

Исак Гозес

 

Снимки

Фото Асен Великов – ФБ страница на фестивала в Жеравна

 

Партньори

Последни публикации

Категории

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.