140 години от рождението на единствения сеньор на цирковото изкуство

… Ако в днешно време имената на Христо Стоичков и Григор Димитров са известни  във всяка точка на света, в началото на миналия век името България се е свързвало с две бележити личности.

Единият е безспорно непобедимият шампион Дан Колов, а другият – големия цирков артист Лазар Добрич. На 26 юни се навършиха 140 години от неговото рождение.

Ако преди наколко десетилетия за България  се говореше като  трета сила на манежа, след Китай и Съветския Съюз, това до голяма степен това се дължи и на Лазар Добрич.

Единственият в света сеньор на цирковото изкуство.

„В една тъмна ноемврийска нощ на 1898 година пищяща със сирената си линейка заковава пред служебния вход на парижкия театър „Фоли Бержер“ в „Монмартър“. Двама санитари товарят на носилка труп, покрит с бяло платно. Пред болница „Кошен“ ги посреща сънлива медицинска сестра, поглежда разсеяно и отсича: „Няма защо да бързате. Той е мъртъв“. На път за моргата човекът под платното издава тих стон. Жив е. – Бързо към операционната! Този ранен бях аз.“

Така започва романът „Смъртният скок“, разказ за живота на Лазар Иванов Добрич. Той е роден на 23 юни 1881 годна в софийското село Равно поле. От дете показва, че е талантлив гимнастик: играе на лост, на халки, ходи на ръце. В шести клас съученик пуска в джоба му бележка с порнографски текст. Изключват го от всички  училища, завинаги. Прокуденият немирник обаче успява да спечели държавна стипендия, която го праща в Политехническото училище в градчето Ание,  близо до френската столица – място,  което никак не му харесва.

Един  ден, притиснат от носталгия, разочарован от разглезените си богати съученици,  стиснал няколко банкноти, цялата му скромна стипендия, Лазар заминава за Париж. С всичките си пари купува  най-евтиния билет за вариете „Фоли Бержер“. В програмата е румънската трупа „Димитреску“. През антракта българчето се запознава с един от акробатите й  – Флориан, а той го представя на шефа си.  Още същия ден стипендиантът напуска училището и заминава с румънците за Брюксел.

Дебютира като професионален артист в петък – 1 октомври 1897 година, като изпълнява най-опасния номер в програмата: „Смъртния скок“. Успехът му е невероятен. В следващите месеци и години го аплодират в Берлин, Петербург, Будапеща, накрая отново се завръща в Париж. Номерът на Лазар е върхът, последен в програмата. Всички гости във „Фоли Бержер” – вариетето, в което само преди година е влязъл с най-евтиния билет, са вперили поглед в него. Акробатът е  под върха на шапитото, оттам трябва да скочи. Долу е мрежата, върху която ще се приземи. Барабаните бият напрегнато. Красивият българин се хвърля в бездната с ръце напред. Като птица се рее във въздуха. По средата на полета прави салто. Публиката пищи, някои закриват очите си. Моментът на приземяването е съпроводен със страхотен трясък и всичко потъва в мрак. Една от гредите, за която е закачена спасителната мрежа, се откъсва, полита надолу, стоварва се върху столовете, на които само преди минута са стояли зрителите и  затиска артиста.

– Ще го бъде, но може би ще остане инвалид за цял живот – тихо си говорят лекарите. Чува ги и отвръща:

– Тогава няма смисъл да ме лекувате. Няма защо да живея.

Но Господ не го изоставя. Изправя се и подготвя номер – съчетание на три приземни висилки.

В малкото градче Папа,  южно от Букурещ, се любува на няколко влюбени двойки, които се забавляват на лодки люлки. Лодката лети нависоко и ако не е гредата, която да я спре, ще направи цял кръг. Лазар Добрич вижда в това забавление новия си номер. Месеци наред, под пълен секрет, той обмисля и чертае бъдещото съоръжение.

През 1905 година Берлин е залят от пъстри афиши. Едрите букви крещят: „Българинът Иванов – изобретателят на „Трапеца на смъртта“. Иванов,  бащиното име на Добрич, му  звучи му по-патриотично. Цирк „Шуман“ е претъпкан до краен предел. „Трапецът на смъртта“ се завърта и публиката полудява. Директорите на циркове наддават, за за го имат в програмата си.  Иванов си наема асистентка, ездачката от висшата школа Ада Бюл. Тя е умна и образована. Баща `й – философ и учен, починал, когато била на петнадесет.  Момичето, по някакъв начин, трабвало  да се оправя само. Майка `й я насочила към цирка, където имала роднини. С много труд и талант успяла да се наложи. Истинското `й име е Мини, а баща й е великият Фридрих Ницше.

„Трапецът на смъртта“ триумфално превзема света. Успехът е невероятен, но славата е само за смелия българин. Красивата Мини е встрани от прожекторите. А тя не е родена да бъде нечия сянка. Раздялата е тъжна и логична. В един манеж няма място за две големи звезди.

За любовните истории на младия акробат Лазар Добрич по света се разказват легенди. Къде верни, къде – поукрасени. Говори се, че за да прелъсти някаква дама му било достатъчно една обиколка на виенското колело. Веднаж в страстна игра му партнирали три китайки. Самият той, в своята автобиографична книга „С цирка по света”, разказва как в истанбулския квартал Галата, където се разхождал със свой приятел, от един решетъчен прозорец ги повикали две жени –  млади, стройни, облечени в коприна от най-нежни цветове, ханъмки. Забулените им лица бързо са разкрити, екзотичната хубост и страстните погледи пленяват мъжете. Оказва се, че съпругът им е търговец и с третата си жена и четирите им деца са тръгнали за Бурса да празнуват рамазана. Красавицте искали да избягат в Европа. Готови били да тръгнат веднага с цирка и много се натъжили, след като разбрали, че това не може да стане.

Сн. Съпругата Едит

Невръстната дъщеря на хазайката на Добрич  във Виена е толкова влюбена в квартиранта, че бяга от дома си и тръгва по следите му. Намира го далеч в провинцията и това е ужасно. Ако момичето каже, че българинът е злоупотребил с него, чака го затвор. Добрич вика полиция и обяснява всичко. Това го спасява. В Италия се сгодява за руска графиня. Драматична връзка има и във Венеция. Акробатката Лили обаче е истинската му голяма любов. Добрич, вече елитен акробат със световна слава, заминава за Америка. Кани я да го последва. Тя не се решава и не след дълго се омъжва за лудо влюбен в нея инженер. В Америка Лазар Добрич пък  се жени за Едит. Страхотна красавица, ездачка, счупила крака си, след като пада от коня. Това слага край на кариерата й. Депресирана, Едит харчи с широки пръсти за скъпи тоалети и хазарт. Разделят се завинаги.

През 1900 година в Париж за титлата световен шампион в кеча се бори българинът великан Никола Петров. Срещу него е любимецът на френската публика Пол Поно.  Лазар Добрич  е в ролята на асистент на българина. Той го наставлява, дава му кураж. Накрая Никола с мощен щурм поваля противника си. Зрителите са на крака, искат шампионът да каже нещо. Той не е от най-речовитите. Лазар взема микрофони и от негово име, поздравява препълнената зала. Думите му са изпратени с мощно ура.

Сн. С ученичка

Завърнал се в България,  Добрич дава всичките си сили, за изграждането и славата на родното цирково изкуство.

Той създава единствената в света акробатична трупа само от момичета и  получава най-високото държавно отличие Димитровска награда.

Единствената му дъщеря е кръстена на него – Лазаринка.

Дни преди да си отиде от този свят се ражда и внука му – Лазар.

Неотдавна, на гала спектакъла по повод 120-тата годишнина на българския цирк, на манежа излиза правнукът на великия българин – петнадесетгодишният Кристофър Добрич. Момчето,  родено в Унгария, също тръгва по пътя на своите предци. Той и останалите от трупата му балансират върху гигантски топки –  номер колкото опасен, толкова и оригинален. Мечтата на младия Добрич обаче е да се завърти в „Трапеца на смъртта“ като своя прадядо, за който е слушал толкова много…

Лазар Добрич си отива от този свят на 6 февруари 1970 година.

Исак Гозес

 

Партньори

Последни публикации

Категории

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.