• Бачо Ангел – 30 години от кончината на любимия на сливенци актьор от „Старата гвардия“, част от трупата на Сливенския театър над 30 години, с изиграни над 160 роли

В 100-годишната история на Сливенския драматичен театър са вписани имената на много артисти, преминали през сцената му. Не са толкова много обаче онези, които остават тук и посвещават живота си на него. Един от тях е любимият на сливенци артист Ангел Савов. Повече от 30 години (1951 – 1985) той е част от трупата на Сливенския театър. И това са най-плодотворните и успешни години в театралния живот на града – богат репертоар, пълни салони, интересни спектакли, много от които играни по над 100 представления, награди от национални прегледи, гастроли на най-добрите български режисьори и най-важното: публика, която обича и цени своите актьори.

Макар да не е роден в Сливен, Ангел Савов подари живота и таланта си на този град и го обичаше толкова много, че му остана верен докрай. Може би, защото тук е срещнал любовта на живота си и е създал прекрасно семейство, тук са родени дъщерите му, тук са минали най-щастливите години от живота му.

А всичко започва от родния Айтос малко преди средата на миналия век, когато избира да се занимава с театър. Талантът му на художник е можел да го отведе и в Художествената академия, но драматичният състав при Айтоското читалище все повече завладява ума и сърцето на току-що завършилия гимназия младеж. Увлечението се превръща в трайна и силна любов. И се зареждат роля след роля, режисьорски опити, назначаването му за платен художествен ръководител на театралния състав в Айтос и така – до съдбовната среща с директора на Сливенския драматичен театър, известния за времето си театрал Любомир Калинов. Пристигнал със сливенската трупа да представи свой спектакъл, той решава в свободната си вечер да гледа представлението „Хан Татар“ (от Икономов) на Айтоския читалищен театър. Впечатлен от таланта на режисьора и изпълнител на главната роля Ангел Савов, той се среща с него, предвещава му успешно бъдеще и го кани в състава на своя театър. Това е шансът, нужен на всеки творец.

Сн.: В ролята на Раксин в „Иван Шишман“ с реж. Енчо Халачев (1961)

И ето, през сезона 1951/1952 г. младият актьор вече е в Сливен и прави първите си стъпки на професионална сцена, под вещото ръководство на своя нов директор-режисьор, от когото научава много и важни неща за професията. И никога не забравя думите му: „Преди да влезеш в театъра, трябва да си изтриеш обувките“. Превръща ги в основно правило на своя творчески път, защото само талантът не е достатъчен. Етичността към професията и колегите е задължителна за всеки творец. Особено в колективно изкуство като театъра, където всички са зависими един от друг. „Много е важно срещу себе си да имаш две верни очи на сцената“ – така благодари големият български актьор Стефан Гецов (гостувал в ролята на Иван Шишман от едноименнта пиеса на Камен Зидаров) на сливенския си колега, изпълняващ ролята на Раксин – Ангел Савов. И това не е случайно. За радост, неговата етичност и всеотдайност в отношенията винаги са били оценявани. Той беше уважаван и обичан не само от своята публика, но и от колегите. И те често търсеха съветите на Бачо Ангел, както го наричаха, защото вярваха в безпогрешния му усет за театър, в неговата искреност и желание да помогне.

Един от последните рицари на сцената, за него нямаше малки и големи роли. Към всяка пристъпваше изключително сериозно и даваше всичко от себе си. Всяка нова роля го променяше дори и в личния живот, защото ставаше част от него. Носеше я в душата си, отдаваше й енергията си и караше зрителите да забравят, че това е само театър.

Сн.: Ангел Савов в „Евгения Гранде“ с реж. Николай Люцканов, 1973 г.

Неговите образи на стария Гранде и на Швейк се помнеха много дълго от сливенската публика. Голямо предизвикателство е пресъздаването на драматичния Балзаков герой, с неговия силен характер, способен на гибелни страсти.

Работата обаче с талантливия български режисьор Николай Люцканов в спектакъла „Евгения Гранде“ се оказва истинско удоволствие и резултатът е повече от успешен.

На сливенска сцена се ражда един жизнен и пълен с енергия Феликс Гранде – образ, изграден според театралната критика „с много пластичност, сдържана яркост и детайлираност, със силно внушение и психологическа плътност“.

Далеч по-трудна е актьорската задача в „Швейк през Втората световна война“ (Бертолд Брехт) – главна роля с дълги, сложни монолози и много песенни изпълнения в един мащабен тричасов спектакъл. При това – първа среща с особената стилистика на Брехтовия театър. Гост-режисьорът от Германия Курт Регинбогин е пленен от блестящото изпълнение на Ангел Савов, признавайки, че в немските си представления не е имал такъв Швейк. Отправя му дори покана за гастрол на сцената на Магдебургския театър, ако целият този огромен текст се научи на немски език.

Снимки: „Швейк през Втората световна война“ от Брехт с гост-режисьор от Германия Курт Регинбогин, 1975 г.

Години по-късно друг гост-режисьор – з.а. на УССР Павел Загребелний, който поставя в Сливен пиесата „Сините елени“ от А. Коломиец, очарован от работата си с Ангел Савов, ще напише:

Щастлив съм, че се срещнах с Вас! Вие ме обогатихте, получих истинска творческа наслада от работата си с вас! Вашият талант е заразителен, могъщ и носи голяма радост на хората. Благодаря!“. 

Сн.: На сцената на  Тернополския музикално-драматичен театър „Т. Г. Шевченко“ в ролята на Вечний в „Сините елени“ от Коломиец с гост-режисьор от Украйна Павел Загребелний, 1978 г.

С този спектакъл е свързан и най-удивителният жест на уважение към неговия талант в цялата кариера на Ангел Савов. Заедно с няколко свои колеги е поканен да гастролира в ролята на Вечний в спектакъла на Тернополския музикалнодраматичен театър „Тарас Шевченко“. В края на представлението го обявяват за почетен артист на Тернополския театър, а народният артист на УССР Ластивка, изпълнител на неговата роля в техния спектакъл, се качва на сцената, целува го и пада на колене – с поклон пред таланта на българския с колега.

Много са срещите с различни и интересни режисьори: Желчо Мандаджиев, Цветан Молловски, Вили Цанков, Енчо Халачев, Жарко Павлович и още, и още имена. Много са и образите, създадени на сливенска сцена: дядо Либен („Българи от старо време“, Л. Каравелов), Станчо Квасников („Службогонци“, Ив. Вазов), майстор Тихол („Майстори“, Р. Стоянов), Професора („Седем вика в океана“, Касона), Л. Ардсли („Добрата стара Англия“, С. Моъм), Костильов („На дъното“, М. Горки), Собственикът („Табакера 18 карата“, Н. Русев), Маренвал („Мари Октобър“, Ж. Робер), дядо Власьо („Албена“, Й. Йовков), Ив. Павлович – Пържени яйца („Ревизор“, Н. В. Гогол), д-р Бартоло („Сватбата на Фигаро“, Бомарше) и още десетки образи, твърде различни един от друг. Над 160 роли, зад които стоят много труд, напрежение, съмнения, безсънни нощи и естествено мигове на радост, които осмислят целия този Сизифовски труд.

Трудна е актьорската професия. Свързана с огромно емоционално напрежение, което може да се издържи само, ако водеща е любовта към театъра. Тази любов беше събрала цяло едно поколение артисти, към които принадлежи и Ангел Савов. Запленени от магията на театъра, те не знаеха почивка, пътуваха неуморно по села и градчета. Започнали като „аркашки“, те и в по- късните години  се раздаваха на сцената безрезервно и не за пари или кариера. „Старата гвардия“, както ги наричаха младите актьори, които идваха от Театралната академия! Много от тях след няколко години си тръгваха, но сигурна съм – запазили в сърцата си скъп спомен от тези години.

Данка Георгиева, Николай Дойчев, Христо Ламбов, Християн Русинов, Николай Мандаджиев, Атанас Божинов, Радка Филипова, Петър Латев, Ганчо Попов, Надя Тодорова, Венко Колев, Лидия Гяурова, Любомир Василев, Михаил Илийков, Мария Николова, Петко Апостолов, Елена Страшимирова, Стефан Гуев и много други – те бяха едно голямо театрално семейство, което дълги години делеше радости и тревоги, успехи и вълнения.

Сн.: Ангел Савов с Надя Тодорова в „Четирите капки“ от В. Розов, реж. Жарко Павлович – 1974 г.

Щастие е човек да открие своето призвание в живота и уверено да следва мисията си. Още по-голямо щастие е в този път да го стоплят обичта, вниманието и подкрепата на най-близките хора. Е, Ангел Савов наистина беше много щастлив човек. Нямаше я тогава сегашната техника. И образите, които той и неговите колеги създаваха в онези години, остават само в паметта на хората. Но това никак не е малко!

                                                            Августина САВОВА

                                                                                      

Партньори

Последни публикации

Категории

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.