• Комедията „Интервю за работа“ на Сливенския театър – пред втора премиера на 25 февруари. Четиримата актьори за представлението – светло, смешно, злободневно

На сцената на Сливенския театър се роди една комедия – светла, забавна и актуална. С едни артисти, които с огромно удоволствие вършат своята работа на сцената. За една публика, която едновременно ще се забавлява и  размишлява.

Снимка: Екипът на представлението – актьорите Петко Венелинов, Августина-Калина Петкова, режисьорът Владимир Петков, актьорите Албена Михова и Велизар Емануилов, сценографът Николай Николов, на Сливенска сцена

На 25 февруари предстои втората премиера на френската комедия „Интервю за работа“ от Матиас Сение. Интервю за работа, видяно от различните гледни точки на различните хора – търсещи и предлагащи работа. Едни от пародийните ситуации, на които публиката ще се смее, сигурно са се случили, други вероятно предстои да се случатт, трети може никога да не се случат, разкрива режисьорът. Владимир Петков е френски възпитаник. Той представя един абсолютно непознат за България автор като Матиас Сение – едновременно драматург, актьор и режисьор, собственик на малък театър, в който поставя актуални камерни пиеси. „Интервю за работа“ е най-играната във Франция негова пиеса.

Дали ще сме във Франция или в България,  как да запазим достойнството си във взаимоотношенията работник-работодател е скритият зад смешното сериозен въпрос. По линията на парадокса в тази комедия на ситуациите се случват различни по сложност обрати, с които артистите се справят в завихрено темпо, преобразяват се мигновено и пеят песни по музика на Мишо Шишков-син и текст на Иван Димитров.

Сн.: Актьорите Велизар Емануилов, Албена Михова, Августина-Калина Петкова, Петко Венелинов

Актьорите и техните умения са гаранция за успеха на комедийния спектакъл. Да видим защо. Всеки от четиримата артисти се превъплъщава в по пет различни ярки образа, което си е живо предизвикателство за актьора. И актьорите се справят успешно с тази професионална задача с повишена сложност. Какво знаем за Велизар Емануилов, Августина-Калина Петкова, Петко Венелинов и Албена Михова и какво ще разкажат те за своята рожба – спектакъла? Започваме с най-младия актьор в представлението, който обаче показа завидна творческа зрелост.

Велизар Емануилов, актьор на свободна практика, завършил НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Първата сцена, на която стъпва след НАТФИЗ, е „Сфумато“. С ролята на Пиетро в „Ромео и Жулиета“ на Младежкия театър, е в следващата. Само на 26 години, нарича себе си „бунтовник без кауза“, който търси справедливост и мрази лицемерието. В актьорската му работа, напрежението е преди премиерата. Тогава не може да спи, не може да се храни, но когато постепенно придобие увереност, напрежението свършва с вдигането на завесата. Когато започне магията Театър и всичко потече както трябва, той вече няма притеснения, просто играе. И тогава е заразителен, очарователен, пластичен, великолепен. Виждаме го точно такъв в „Интервю за работа“ – неговият дебют на извънстолична сцена.

ВЕЛИЗАР ЕМАНУИЛОВ: „Интервю за работа“ е запис, който е присъствал в тефтера на всеки от нас. Особено във време като сегашното, когато много хора останаха без възможност да работят. Наложи се да се преориентират, преквалифицират и това време ни показа, че в живота няма нищо стабилно и сигурно.

Сигурното е само, че ще се забавлявате, ако дойдете на нашето „Интервю за работа“.

С този спектакъл предлагаме нещо, изработено с много любов и добро настроение, което се надяваме да се предаде и на зрителите.

…Всеки човек търси мястото си, търси пътя си… професиите  са част от нашата идентичност и колкото личностни търсения има човек, толкова и професионалните няма да липсват. Нашата среща, на четиримата актьори, в този процес е нещото, за което съм благодарен! Вдъхновяващо и страхотно се работи с толкова талантливи и отдадени колеги.

Благодарим на Мишо Шишков-син за музиката, на Николай Николов – за костюмите и света на сцената, който създаде, на режисьора ни – за процеса и за това, че ни събра и не на последно място – на Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен, че направи всичко това възможно!

Публиката ще гледа различни варианти на Интервю, което стига до абсурда, иронизира силно двете страни и показва, че кодът на търсенията е един и същ във всички аспекти на живота,  дори надхвърля човешкото.

Без значение дали търсим любов, работа или сигурност, без значение на това как ще го вербализираме… среща, кастинг, интервю… всички се доказваме и защитаваме ежедневно. Единствено ролите се сменят  толкова често, колкото и в нашия спектакъл.“

Августина-Калина Петкова завършва НАТФИЗ през 2014-а г. със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на проф. Маргарита Младенова.  Играе в представлението „Кралят елен“ и „Островът на съкровищата“ в Театър „Азарян“, в „Ромео и Жулиета“ на Младежкия театър, „За мишките и хората“ в Свободен театър, „С любовта шега не бива“ на Драматичен театър – Пазарджик, „Арабска нощ“ и „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Прави дублажи на игрални и анимационни филми в киното и телевизията, пише текстовете на песни. Занимава се с преподавателска дейност в Театрална студия „Игра“ и с импровизационен театър – част е от „Клонираните“, група за импровизационен театър към ХаХаХа ИмПро Театър. Сливенската публика я помни в ролите й в „Малки комедии“, „Вехти войводи“ и „Дядо Вазов гледа“ от 2015 година. Благодарна е на съдбата за театралната си работа, защото: „Правя нещото, което обичам, а това е лукс.“

От този сезон Августина-Калина Петкова е отново в щатния състав на Сливенския драматичен театър. В „Интервю за работа“ впечатляващото, динамично, ярко и образно изпълнение на Августина-Калина показва, че тя наистина работи за публиката с голяма любов, вещина, талант и отдаденост.

АВГУСТИНА-КАЛИНА ПЕТКОВА: „Спектакълът „Интервю за работа“ представя различните гледни точки към пазара на труда в нашето време. Започвайки от сравнително реалистични и възможни ситуации от живия  живот, представлението достига до абсурдни, нелепи и трагикомични случки. Често изтриваме първоначалните си подбуди, защо сме избрали и тръгнали точно по този път. А причините винаги са едни и същи: искаме да следваме призванието си, да работим нещо, което ни вълнува, което ще ни подсигури финансово и ще ни развие в дадена област. Но от другата стана, получавайки малко власт и правомощия, човек е склонен да забрави от къде е тръгнал…

Може би най-комичното в нашия спектакъл е това: докъде е способен да стигне човек в желанието си да се докаже, да заеме желаната позиция в обществото, да заяви своя професионален и личностен статус. В борбата си да се докажем, ние, хората, сме способни да прекрачим доста граници. И в крайна сметка не е много сигурно какво постигаме, когато сме решени да постигнем нещо на всяка цена.

Уважаеми зрители, заповядайте на най-новия спектакъл на Сливенския драматичен театър „Интервю за работа“! Може би в него ще припознаете себе си, колегите си, шефа си и ще се посмеете над сходствата. А какво по-хубаво от това човек да подходи към живота с доза самоирония и чувство за хумор?! Нека винаги помним крилатата фраза: „Не взимай живота твърде на сериозно. Никога няма да се измъкнеш от него жив.“ /Е. Хъбърт/“

Петко Венелинов е завършил „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2012 г., в класа на проф. Маргарита Младенова. От 2015 г. е част от трупата на Младежкия театър „Николай Бинев“. Там изпълнява ролите на Боркин в „Иванов“ от Чехов, Шапкаря и Луис Карол в „Алиса в страната на чудесата“ по Луис Карол , Фил Рейналди в „Пилето“ по У. Уортън и други. Участва в спектакли на Народния театър „Иван Вазов“, Театрална работилница „Сфумато“ и Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Някои от ролите му са Орфей в „Евридика“ по Сара Рул, реж. Стайко Мурджев /Пловдив/, Павел Шатев в „Солунските Съзаклятници“ от Георги Данаилов /Народен театър/, Тома в „Нахлуване“ от Фредерик Зонтаг /„Сфумато“/, Корнелий в „Хамлет“, реж. Явор Гърдев /Народен Театър/, Авторът в „Самотни персонажи“ от Васил Дуев /„Сфумато“/, Пешо Салепа в „Рицар на Светия дух“ от Боян Папазов, реж. Маргарита Младенова /Народен Театър/, Мечтателят във „Флейта в подземието“ по текстове на Ф.М. Достоевски, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев /„Сфумато“/.

В сериала „Скъпи наследници“ на BTV се превъплъщава в ролята на Станислав, а от този сезон е част от трупата на Сливенския драматичен театър. В „Интервю за работа“ е първата му актьорска задача в Сливен, с която той се справя професионално убедено и отговорно, а думите му за представлението звучат така:              

ПЕТКО ВЕНЕЛИНОВ: С нашия спектакъл предлагаме на публиката една комедия, но е много важно да се спомене, че това е комедия, която те кара да се замислиш за много неща. Например за своите способности, да ги прецениш, да ги отречеш ако щеш, да се бориш със системата като цяло, но и да си дадеш сметка дали си способен да работиш точно тази работа и макар че имаш много способности, достатъчно добър ли си за даденото нещо, заслужаваш ли го, може ли то да се впише в контекста на твоя живот и т.н. Хората, които дойдат и гледат спектакъла, със сигурност ще си открият и нещо много лично като преживяване и усещане.

Аз като професионалист винаги започвам от текста, който неминуемо трябва да е забавен и както се казва – ти го заобичваш с времето все повече и повече. Така че, ако трябва да отбележа важните неща, като почнем от текста, стигаме до режисурата и най-вече до колегите. Смятам, че в тази комедия направихме много хубави срещи с Августина-Калина Петкова, с Велзиар Емануилов, с режисьора Владо Петков, с който аз съм работил и преди, и разбира се с Албена Михова, която срещнах за пръв път на сцената и много се сработихме с всички. Така че, когато има един добър екип, една добра трупа, мисля че няма как… да не се получи нещо приятно и добро. Каня всички да дойдат да го видят, да се позабавляват и да помислят с нас!

Това, което искам да споделя като свое лично преживяване и нещо, което ме вълнува, е че ние актьорите, изобщо хората на изкуството, минаваме през един много труден период, макар че в световен мащаб всички хора минават през труден период с вируса, който нападна човечеството. Но специално за нас, актьорите, беше много труден период. Този спектакъл заради Ковида много се забави, започвахме, прекъсвахме репетиции, преработвахме, доработвахме и една година по-късно успяхме да го докараме до премиера. Надявам се наистина този вирус да си тръгне, да се махне и да започне да влиза в салона публика не само 50-70 процента, ами 100 процента публика, дори понякога 100-150 процента, все повече публика да имаме, за да можем и ние да сме по-удовлетворени. Защото, както се казва в представлението, ние правим всичко това от любов към изкуството, но най-вече и от любов към публиката. Заповядайте на нашето „Интервю за работа“!

Албена Михова е родена във Варна, зодия „“Овен“, в актьорското семейство на Яким и Нели Михови. Рано загубва майка си и от 14-годишна ѝ се налага да пее в заведения, за да изкарва хляба си, но това безспорно й дава сценичен опит. Две години се обучава в школата към драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в родния си град. През 1994 г. е приета във ВИТИЗ със специалност „Кукли“. Още като студентка е привлечена в екипа на Хъшове, с които играе четири години. Там пародира интересни персонажи – Нона Йотова, Елена Костова и др. По-късно играе в „Шоуто на Слави“ за период от две години. Участва в комедийните предавания „Бай брадър“ и „Пълна лудница“. По-късно се включва в трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Паралелно с участието си в телевизията, играе на сцената на различни театри – „Мелпомена“, „Малък градски театър зад канала“, „Сълза и смях“, „Искри и сезони“, „Русенски театър“ и др. По-късно участва в предаванията „Като две капки вода“ и „Маскираният певец“ (в ролята на Лъва). Комедийната актриса Албена Михова участва в сериала „Полицаите на края на града“.

Поканена е като гост в най-новия спектакъл на Сливенския драматичен театър „Интервю за работа“, в който телевизионната звезда се сработва прекрасно с младия актьорски екип, в едно безкрайно надиграване, което протича през всичките десет „епизода“ на представлението.       

АЛБЕНА МИХОВА: „Обичам предизвикателствата, които ми дават ролите. Гъделичка ме да направя всеки образа, който са ми дали, да е ярък с нещо. „Безработицата – това е темата на спектакъла, търсенето на работа, намираш ли си, не си ли намираш, по какъв начин я намираш. Всеки има някакъв горчив опит. Всеки е бил манипулиран по време на някакви изпити, кастинги, тестове, интервюта за работа…

Но в нашето представление виждаме нещата от смешната им страна. Работата ни трябва да е забавна в случая, защото комедията трябва да разсмива, това е целта. Другото идва от радостта, че хората ни виждат нас и че ние ги виждаме тях. Това, че тази среща стана възможна в условията на тази пандемия също е много важно. Че имаме възможност да представим на хората театрален продукт, те да ни гледат, независимо колко процента са в салона. Знаете, че в момента сме доста ощетени от разпоредените 30 процента публика в салона, някак странно е да виждаш хората през седалка-две… На първата премиера салонът се напълни на 30 процента няколко дни по-рано, което е достатъчно за ситуацията и това е уважително за нашия труд, ние сме щастливи, че се осъществи тази премиера.

Накрая, очаквам от този спектакъл няколко чудеса. Да дойде чудото, наречено публика, за да каже справили ли сме се или не. – Ние го правим с идеята да я забавляваме. Да я забавляваме с чудото, наречено театър, който ние сме приготвили за прекрасните сливенски зрители. Добре дошли!“

 

 

 

 

 

Партньори

Последни публикации

Категории

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.